lovech - Otveten udar

- Какво е това?

- Отвори го, като се върнеш в службата си, и ще видиш. Мисля, че няма да устоят на това. За по-голяма правдоподобност гледай да го скриеш достатъчно надълбоко, но не чак толкова, че той да не успее да го открие.

- Считай го за свършено - каза Вейл. В същото време влезе секретарката на Лоулър и подаде на шефа си съобщение.

Директорът на ЦРУ веднага усети, че нещо не е наред.

- Какво има?

Лоулър погледна часовника си и отвърна:

- След три часа президентът свиква Националния съвет за сигурност в съвещателната зала за извънредни ситуации. Току-що получихме сведения, че нашата загадъчна болест е дебютирала официално в Съединените щати.

- Господи - възкликна Вейл и остави чашата с кафе. - Къде? Колко са заразените?

- Инфекцията започва от един мюсюлмански вносител на храни на име Касим Наджар в Хамтрак, щата Мичиган, и се разпростира върху няколко служители на куриерската служба „Ю-Пи-Ес“ чрез мрежата за доставки от Мичиган до Манхатън. ФБР и екипи от центровете по контрол и превенция на болестите и Военномедицинския институт по инфекциозните болести вече са на път.

- Преднамерено ли е била пусната? Има ли и други жертви?

- Явно това е цялата информация, с която разполагат. Да се надяваме, че ще разберем повече на срещата следобед.

- Дано да получим повече от информация. Сам видя колко бързо се разпространява това чудо в иракското село - отвърна Вейл, който вече прехвърляше възможно най-лошите сценарии в ума си. - Ако не овладеем положението, смъртните случаи ще достигнат астрономически размери. В сравнение с тази болест чумата ще изглежда като ангина…

Разсъжденията на Вейл бяха прекъснати от сигнал за получено съобщение на специалния му пейджър. Този път беше ред на Лоулър да попита какво става, виждайки угриженото изражение на лицето на приятеля си.

Директорът на ЦРУ вдигна поглед от пейджъра си и каза:

- Търси ме шефът на президентската канцелария.

- Чък Андерсън? Защо?

- Разтревожени са, че може да е предприета сериозна офанзива за разпространение на болестта и че е само въпрос на часове, преди да съобщят за жертви във Вашингтон.

- Ако е предприета сериозна офанзива, болестта може да се появи навсякъде. Къде искат да преместят президента?

Вейл остави пейджъра си на бюрото.

- Искат да се задейства сценарият за „Страшния съд“.

- Операция „Ноев ковчег“?

Вейл кимна.

- Андерсън ще препоръча президентът, неговият кабинет, Конгресът и всеки друг в списъка за държавна приемственост да бъде евакуиран в подземния обект в Маунт Уедър.

Лоулър беше запознат с Командния център за извънредни ситуации и контрол на държавната приемственост, изграден на повече от километър под повърхността на осеяната с антени планина в северозападния щат Вирджиния, близо до границата с щата Западна Вирджиния. Това беше засекретен, самостоятелен подземен град. Беше проектиран по време на Студената война, за да устои на множеството директни ядрени удари, които най-големият и най-сериозен враг на Америка - Съветският съюз - би могъл да ѝ нанесе. Винаги когато средствата за масова информация съобщаваха за евакуирането при кризи на президента или правителствени членове на „безопасно и неназовано“ място, в девет случая от десет ставаше дума за Маунт Уедър.

- На Андерсън за това му се плаща - отбеляза Лоулър. - Да предвижда най-лошото.

- О, да - въздъхна Вейл. - Няма спор. Предвижда най-лошото. Президентът вече е дал старт на протокола „Лагерен огън“. Докато ние с теб си говорим, в момента окомплектоват бомбардировачи и изтребители с ядрени ракети.

Като помълча малко, осъзнавайки в какво е на път да се превърне Америка, той замислено добави:

- Изпитвам жал към всяко едно място в тази страна, в което се появят симптомите на тази болест.

ГЛАВА 66

Беше почти мръкнало, когато самолет „Сааб 340 НК-АВN“ на швейцарските международни авиолинии „Кросеър“ кацна на пистата на летище „Сион“ и се придвижи към военния участък на аеродрума. Направо не беше за вярване какво можеше да причини няколкосекунден репортаж на „Ал Джазира“. Вместо Харват да поведе щурма срещу „Шато Еглемон” начело на войници от американските специални сили, сега той стоеше под приглушената светлина на малък хангар, наблюдаваше пристигането на самолета и разсъждаваше върху чудовищните размери на услугата, която беше успял да си издейства само преди часове.

Преди няколко години Клаудия Мюлер му беше помогнала в спасяването на американския президент от банда швейцарски наемници, известни под името „Лъвовете на Люцерн". Тогава тя беше обикновен следовател в швейцарската федерална прокуратура. Сега вече беше пълноправен прокурор със значително повече власт и отговорности. Реакцията ѝ на неговото обаждане напълно отговаряше на очакванията му. Първо се изненада да го чуе. Връзката им беше приключила отдавна, а и той не виждаше смисъл да поддържа контакти с нея. Харват не отговори на очакванията ѝ и тя му даде ясно да разбере, че ще продължи живота си без него. Не можеше да я вини за това. Точно както не можеше да упреква Мег Касиди, че е поела по свой път. Но загърбвайки личните си проблеми, Скот знаеше, че Клаудия Мюлер е единствената, която можеше да му помогне.