lovech - Otveten udar

Пилотът им обясни, че винаги когато Ага Хан провеждал своите срещи за организиране на хуманитарни помощи или се виждал с женевските си банкери, летял със собствен хеликоптер, който го взимал от „Еглемон“ и след това го връщал обратно. Никога не се придвижвал с автомобил.

С подробната карта на Швейцария на коленете си, Харват направляваше полета над и около върховете, които мнимите алпинисти уж щяха да покоряват. С всяко едно прелитане се доближаваха до планинската вила на Ага Хан, която швейцарецът не преставаше да сочи и обсъжда ентусиазирано.

Когато Джилиън му каза, че не е успяла да заснеме сградата с видеокамерата си така, както би ѝ се искало, той беше повече от щастлив да ѝ угоди с още едно, по-ниско прелитане. Така те не само хванаха по-добър изглед, но и получиха допълнителна представа как реагира охраната на Ага Хан на пикиращ самолет. Харват се беше опасявал точно от това - тежковъоръжените хора наизскачаха от сградата като ядосани пчели от кошер. Макар да не беше съвсем сигурен, стори му се, че единият от мъжете е въоръжен с ръчен противотанков гранатомет. Охраната на Ага Хан явно не оставяше нищо на случайността.

След като направиха необходимите снимки и видеозаписи, Харват поиска от пилота да прелетят над Льо Ральор и да се върнат на летище „Сион“. Стойността на събраната информация не можеше да бъде преценена, докато не се върнеха в хотела си. И все пак видяното изпълни Харват с лошо предчувствие. Уединената резиденция на Ага Хан беше непревземаема.

ГЛАВА 64

В хотела Харват започна да принтира всички цифрови снимки от Льо Ральор и от разузнавателния им полет над ,, Шато Еглемон“. Все още го преследваше неясното чувство за нещо познато.

След като свалиха картините от едната стена, двамата закачиха снимките с кабарчета. Освен сградата на стария манастир и станцията на кабинковия лифт в комплекса имаше стъклен солариум, който вероятно покриваше някакъв басейн, тесен бетонен или каменен двор отпред и парче зеленина с не особено здрав вид, която се оказа малък продълговат участък от алпийската ливада. Тя опасваше главните сгради от едната им страна и завършваше с отвесен наклон, спускащ се към долината на стотици метри надолу.

- Какво мислиш? - попита Джилиън, застанала по - назад, за да се възхити на майсторски направените от нея снимки.

Първото, което му дойде наум, беше, че са прецакани, но за момента се въздържа да изрази гласно опасенията си.

- Да изгледаме видеозаписа - предложи той.

Те включиха камерата към телевизора и пуснаха филма няколко пъти, когато Харват натискаше паузата на различни места, за да наблюдава реакцията на охранителния екип на Ага Хан. Щом беше видял достатъчно, той каза:

- Това с положителност са хората на Рейбърн.

- Как разбра?

- Действат по същия начин, по който би реагирал екип на Сикрет сървис в подобна ситуация, до всяка една подробност, включително човека с противотанковия гранатомет. В нашия случай ,, Шато Еглемон" можеше спокойно да е Белият дом. Всъщност това място е по - добре защитено от Белия дом, защото от трите му страни се издигат планини и единственият достъп към него е по въжената линия.

- Да не искаш да кажеш, че е невъзможно да се стигне дотам? - попита Джилиън, докато гледаше как Харват отива до минибара и изважда една бира.

Той се обърна към застиналия кадър на телевизора и после отново плъзна поглед по закачените по стената снимки.

- Не знам - отвърна най - накрая, като махна капачката на шишето и пое дълга глътка. - Не знам.

На Джилиън не ѝ хареса това, което чу.

- Трябва да има някакъв начин. Ами ако се качим в кабината на лифта в селото? Ще стане, нали? Системата е с две кабини. Движат се на принципа на противовеса. За да спусне горната, долната трябва да се качи горе, нали?

- Така е - каза Харват, - но как да ги накараме да изпратят горната долу?

- Предполагам, че все по някое време ще им се наложи да се запасят с нови провизии.

- По някое време - да, но кой знае с какви запаси разполагат в момента.

- Сервитьорката в кафето каза, че понякога персоналът от охраната слиза в селото, когато не е на работа. Може да го направим тогава.

Харват отново отпи от бирата си и помисли.

- Все още остава нерешен въпросът с полицията, охраняваща кабината долу.

- Ще измислим как да отвлечем вниманието - каза Джилиън. - Някой от нас може да ги разсейва.

- И когато стигнем до средата на пътя и те разбират, че сме успели да се промъкнем в кабината, какво, мислиш, ще последва?