lovech - Otveten udar

От другия край на помещението се чу стържене на метал. Рейнълдс надникна иззад палетите с водата, които използваше за прикритие, прицели се и натисна спусъка два пъти, но напразно. Третият активист беше отворил една от вратите към товарната платформа и си беше плюл на петите.

Консултантът нямаше как да знае какви контакти има човекът в квартала, затова трябваше да действа бързо.

След бърз оглед на склада установи, че в него няма нищо ценно, и отново се втурна към офиса. Обърна всичко с главата надолу, търсейки следа, която да му подскаже какво бяха намислили тези хора и каква беше целта на срещата, която беше наблюдавал по-рано същия ден.

Направи щателен оглед, но не намери нищо. Обзет от чувство на безсилие и готов да се откаже, Рейнълдс помете с ръка канцеларските принадлежности от едното бюро, при което във въздуха полетя и подложката. Щом падна на пода, той забеляза няколко листа да се подават изпод нея.

Чип вдигна и се зачете. В написаното нямаше смисъл. Това бяха списъци с бюра за обмяна на валута, кредитни организации, фирми за осребряване на чекове, таксиметрови компании и бензиностанции, намиращи се по цялата територия на Съединените щати. Всичко това беше много странно.

Нямаше представа какво беше открил. Можеше да не е нищо важно, но предвид станалото до момента той вече имаше достатъчно подозрения и искаше да изпрати информацията на някого в Щатите, който да ѝ хвърли един поглед.

Имаше само един проблем. Трябваше да я види човек, който би се отнесъл към нея сериозно, а не да я прати в девета глуха и да забрави за нея. Освен това беше необходимо този човек да не задава много въпроси за това как Чип се е сдобил с нея. Предвид мъртвия фундаменталист и участието на саудитското кралско семейство, към когото и да се обърнеше Рейнълдс, той трябваше да разполага с достатъчно власт и в същото време да направи каквото е необходимо.

Да се обърне към ръководството на ЦРУ, беше изключено. Рейнълдс отдавна бе изгубил и малкото си ценни контакти, които имаше в дирекцията. Докато пъхаше документите в джоба си, той се сети, че има само един човек, който би могъл да му помогне. След като изтри отпечатъците на пръстите си в офиса, той се измъкна през склада и използва връзката ключове, които беше взел от първия младеж, за да излезе през една от страничните врати. Когато се качи в колата си и потегли, изчака достатъчно време, за да се увери, че никой не го следи, и набра на клетъчния се телефон номера на свой стар приятел и колега от Вашингтон.

Щом чу сигнала ,, свободно”, Чип се замоли мислено Гари Лоулър да е зад бюрото си.

ГЛАВА 63

Швейцария

- Къде отиваме? - попита Джилиън, когато Харват се върна в колата, запали двигателя и се отдели от бордюра на тротоара пред хотела.

- Ето тук - отговори той и ѝ подаде лъскавата брошура на международното летище „Сион“, която беше взел от фоаето. - Хвана ми окото, когато излизахме тази сутрин.

Докато Джилиън я разглеждаше, Харват добави:

- Доста внушителен проект. Освен че е военновъздушна база, в летището са налети много пари с надеждата, че регионът ще се превърне в голям туристически център. Разполага с писта, която е достатъчно дълга, за да побере най-модерните бизнес самолети, и предлага всяка една услуга, която обикновени туристи като нас биха могли да потърсят.

- Виждам - каза Джилиън. - Всички екстри, свързани с чартърните полети. Хеликоптери, безмоторни самолети, делтаплани, парашутни скокове, екскурзии над Алпите. Не са пропуснали нищо.

- Така е. Жената на рецепцията ми каза, че предлагат дори полети до глетчери. Това бил техен специалитет. Ако глетчерът е достатъчно голям, могат да приземят самолет на него.

- Какъв е планът тогава? - поинтересува се Джилиън, като остави брошурата в джоба на своята врата.

- Ще вземем чартърен самолет и ще направим разузнавателен полет - отвърна Харват. - Вече имаме представа каква е охраната в подножието на кабинковия лифт на Ага Хан. Искам да вадя как изглеждат нещата горе.

- И тогава какво?

- Тогава ще решим какво ще правим.

Взирайки се през предното стъкло на колата в извисяващите се около тях планини, Джилиън отбеляза:

- Кабинков лифт като този не вдъхва голямо доверие.

Харват се насили да се усмихне и отвърна:

- Ще се опитам да измисля нещо по-подходящо, след като огледам „Еглемон“. Сега обаче да се съсредоточим върху най-неотложното.

Харват и Алкът пристигнаха на летище „Сион“ и се представиха за алпинисти, търсещи чартърен полет, за да извършат проучване на терена от въздуха с оглед на предстоящи експедиции в Бернските Алпи. Дори без предварителна резервация лесно намериха свободна чартърна фирма. Сухата пара в брой решаваше изумително бързо всеки проблем. Не само че имаха късмет да намерят самолет без резервация, но и попаднаха на изключително словоохотлив пилот с отличен английски. Първото, което им посочи, щом потеглиха по пистата, беше къде е паркиран самолетът на Ага Хан, който се оказа ,,Чесна“ модел „Сайтейшън Х“. Ако полицейската охрана при кабинковия лифт не беше достатъчно потвърждение за присъствието на мюсюлманския духовен водач в района, то сега беше сигурно, че той има резиденция тук. Оставаше да се надяват, че Рейбърн и Емир Токай също са на „Еглемон“.