lovech - Otveten udar

- Като стигнем върха, ще ни посрещнат със салюти.

- Именно - каза Харват и отпи от бирата. - Ще се превърнем в мишени. А и доколкото познавам Рейбърн, в кабините със сигурност има монтирани камери. Дори да успеем да преминем покрай швейцарските полицаи, охраната на ,,Еглемон" ще узнае за това още в мига, в който отворим вратата на кабината или капака на покрива ѝ - добави той, забелязвайки изражението на лицето ѝ. - Казах ти вече, Рейбърн беше един от най-добрите служители на Сикрет сървис. Не е добра идея да подценяваме такъв човек. Трябва да измислим нещо много по-добро.

- Ако предложим, че той е там, не може ли да го подмамим да слезе в селото и после да го принудим насила да ни отведе на върха?

Лек звън прокънтя в съзнанието на Харват, сякаш мисловният му радар се беше натъкнал на нещо, което беше търсил.

- Идеята да го използваме, за да ни вкара вътре, ми харесва - каза той. - Но пак е прекалено опасно. За човек като Ага Хан парите не са проблем, особено като става дума за сигурността. Хората му ще са най-добрите в бранша. Те знаят, че кабинковият лифт е единственият начин да се стигне до ,, Еглемон", и ще са подготвени за всяко нерегламентирано използване на съоръжението с цел осигуряване на достъп до върха. Би трябвало да има две пароли, с които операторът горе задейства механизма - една за ,,всичко е наред" и друга за ,,вдигай, но не съм сам, така че подготви охраната”. Няма как да знаем. Ако ще се качваме горе, не можем да го направим с лифта.

Джилиън започваше да изпитва чувство на безсилие. Харват беше професионалистът, а не предлагаше нищо. Единственото, което правеше, беше да седи, да пие бира и да отхвърля всяко нейно хрумване. Тя реши да опита за последен път:

- А ако наемем самолет за кацане върху глетчери? Онази ливада изглеждаше достатъчно дълга, за да може да се приземи. Или пък хеликоптер?

- Ще вдигне твърде много шум - каза Харват, дори без да обмисли възможността.

- Знаеш ли какво? - отвърна Джилиън, уморена от безуспешните си опити да помогне. - Ти измисли как да стане. Няма да седя тук и да се оставям да ме правят на идиот заради предложенията, които давам.

- Единствената причина да не чуеш от мен нито едно предложение е, че невинаги споделям първото, което ми дойде наум.

- Е, поне стана ясно как гледаш на моите идеи - раздразнението на Джилиън започна да прераства в истински гняв. - Знаеш ли, Скот? Нямам представа как подхождате към решаването на проблемите във вашата сфера. Аз не съм агент от разузнаването. Не зная нищо за военните. Аз съм учен. Зная само, че като учен първо се опитвам да изключа най-простите възможни отговори и после преминавам към по-сложните. Когато обсъждаме проблеми с колегите си, ние учените казваме винаги първото, което ни дойде наум. Това е доста съществен процес, наречен „брейнсторминг“.

Дали заради обидата, или нещо друго, Харват отново долови ехото в съзнанието си. Отново чувството, че има нещо познато в „Еглемон“.

- Най-простият възможен отговор - повтори той. - Права си.

Изведнъж осъзна какъв е отговорът. Сети се за какво му напомняха „Еглемон“ и охраната му. Вече знаеше и как да проникне вътре. Но всичко зависеше от това дали ще може да си издейства да му окажат една много голяма услуга.

ГЛАВА 65

Департамент за вътрешна сигурност

Служба за международна разузнавателна помощ

Вашингтон, окръг Колумбия

- Брайън Търнър? Напълно ли си сигурен? - попита директорът на ЦРУ Джеймс Вейл, който беше седнал в кабинета на Гари Лоулър и се възхищаваше на масления портрет на Джордж Патън.

- Знам какво видях - отвърна шефът на Службата за международна разузнавателна помощ. - Той и сенатор Кармайкъл бяха в хотела заедно.

Вейл отпи от кафето си, преди да отговори.

- Това е сериозно… за всички замесени страни.

- Точно затова исках да го обсъдим тук, далеч от Лангли.

- Между другото, обикновено предпочитаме да решаваме вътрешните си проблеми на място - отбеляза Вейл.

- Само че вътрешният ви проблем се е превърнал в проблем за президента.

Това беше вярно. Директорът на ЦРУ нямаше готовност да отговори незабавно на този упрек.

- Как предлагаш постъпим?

- ЦРУ като цяло ли? Никак. Просто искам да го затрудниш максимално в получаването на информация. Да видим колко го бива в действителност.

- Това може да постави на риск много от текущите ни операции.

- Няма. Засега двамата кълват само на една стръв. Не искам да заподозрат, че ги следим. А междувременно… - той направи пауза и извади от бюрото си малък плик с диск - искам да им подхвърлиш тези сведения.