lovech - Otveten udar

Естествено в началото беше скептична. Харват би реагирал по същия начин. Затова накара Озан Калъчкъ да ѝ изпрати имейл с видеозаписа с отвличането на Токай, а после да се обади на един от контактите си в швейцарското правителство. От своя страна Скот подготви резюме за Рейбърн, псевдонимите му и информацията, свързана с дебитната карта, която ги е довела в Льо Ральор, и ѝ го изпрати с надеждата, че това е достатъчно.

В качеството си на прокурор Клаудия беше станала още по-взискателна към събираните доказателства и когато категорично отказа да вземе отношение, Харват изигра последния си коз. Навремето двамата бяха спасили президента на планината Пилатус, базирайки се на много по-малко доказателства. Този факт навя много спомени на Мюлер. Скот беше прав, тогава те наистина бяха действали така, но не бяха навлезли незаконно в лична собственост, нито ѝ се налагаше да рискува живота на други хора при операцията. И все пак за краткото време, прекарано с него, тя беше разбрала, че Скот Харват притежава невероятен нюх, и затова реши да му се довери.

Когато двувитловият „Сааб“ спря пред хангара и спусна стълбата, Харват се почувства така, сякаш някой го беше ударил в стомаха. Първа излезе Клаудия Мюлер и беше двойно по-красива, отколкото си я спомняше. В дългата ѝ кестенява коса просветваха изрусели от слънцето кичури, а кожата ѝ беше с плътен бронзов загар. Независимо от нарасналите ѝ служебни ангажименти, си личеше, че още е увлечена по алпинизма. Явно прекарваше доста време на открито. За един кратък миг той се зачуди как е могъл да ѝ позволи да си тръгне. Но точно толкова бързо си припомни факта, че не той ѝ е позволил, а тя сама си е тръгнала. Беше преценила, че Скот е твърде отдаден на кариера си, за да успее да подвържа истинска връзка.

И все пак Клаудия беше тук. Харват си позволи за един кратък миг да повярва, че е дошла, защото все още държи на него. Тази мисъл го топлеше, докато тя не стигна последното стъпало. На ръката ѝ, поставена на парапета на стълбата, имаше нещо, което не бе очаквал да види - годежен пръстен.

Макар да нямаше право да се чувства предаден, някой сякаш започна да кълца сърцето му с градинарски ножици. Скот я гледаше и изведнъж си представи всичко, което биха могли да имат заедно. Всичко, което сега тя щеше да има с друг мъж. Може би се беше отказал от нея твърде лесно. Може би имаше неща, по-важни от кариерата му.

Опита се да съсредоточи мислите си върху нещо друго и се загледа в колоната от двайсет мъже, които последваха Клаудия по стълбите.

За разлика от повечето страни по света, Швейцария беше уникална с това, че макар да имаше възможност, не бе създала национална антитерористична служба. Вместо това полицията на всеки кантон имаше по едно собствено специално тактическо звено, подобно на специалните полицейски подразделения SWAT в Съединените щати. Сред всички тактически подразделения на кантоните бернското „Щерн“ беше несъмнено най-доброто. Харват не просто искаше да работи с най-добрите. Той държеше да не са местни хора, тъй като не се знаеше в каква степен полицията в Льо Ральор бе предана на Ага Хан. Никак нямаше да се учуди, ако разбереше, че са на заплата при него.

Също така знаеше, че подразделението „Щерн“ е участвало в най-много акции в Швейцария. Две от най-сериозните операции бяха свързани с освобождаването на четиринадесет заложници от полското посолство в Берн, както и на шестдесет и двама заложници от похитен самолет „Боинг 737“ на „Еър Франс“.

Ако нещата загрубееха, той предпочиташе да има точно такива хора в екипа си.

Харват се приближи и двамата с Клаудия се срещнаха по средата на пътя. Тя го целуна по двете бузи. Макар това да бе приятелски, лишен от сексуалност жест, той усети как по тялото му премина електрически заряд.

- Когато ти казах да ми се обадиш, ако имаш нужда, нямах точно това предвид - каза тя, докато командосите от ,,Щерн" разтоварваха екипировката си и я внасяха в хангара.

- Познаваш ме - отвърна Харват. - Никога не си давам труда да се обадя, освен ако не е заради нещо вълнуващо. Като споменах ,, вълнуващо“, сгодена ли си?

Клаудия сведе очи към пръстена си, после отново погледна Харват и се усмихна почти свенливо.

- Да, ще се оженим по Коледа.

- Честито. Къде ще бъде сватбата?

- Във фермата на семейството ми в Гриндлевалд. Скот, съжалявам. Трябваше да ти кажа.

- Защо? - попита Харват. - Вече не сме заедно. Не ми дължиш обяснения.

- И все пак, изпитвам неудобство от това, че не си знаел.