lovech - Otveten udar

До голяма степен подобно на „Шато Еглемон“, хотелът, в който бил държан Мусолини, е бил достъпен само чрез кабинков лифт, чието подножие било сериозно охранявано от carabinieri. Поради височината на върха, неподходящия вятър и ограниченото открито пространство парашутният десант бил отхвърлен като неосъществим, а кацането на хеликоптери или самолети щяло да вдигне много шум. Затова отрядът решил да използва планери.

- Така ли ще проникнем и ние? - попита един от командосите.

- До голяма степен. Скорцени е евакуирал Дучето със самолет ,,Щорк”, за който са характерни къс разбег и пробег. Първият десантен отряд в нашата операция ще проникне с помощта на моторни планери, които ще излетят от това летище. Част от отряда ще обезопаси горната част на кабинковия лифт, така че екипът от селото да може да се качи горе. Щом освободим Токай, да се надяваме, че ще можем да го евакуираме до долу с лифта. Ако ли не, ще трябва да използваме един от моторните планери.

- Може и да не ни чуят, че идваме - каза друг командос, - но в някой момент със сигурност ще ни видят. Какво ще правим тогава?

- Първо - отвърна Харват, ще летим от изток със зората, така че няма да ни видят, докато не сме вече над главите им. И второ, ще кацнем на ливадата встрани от главната сграда, така че не очаквам да наблюдават отблизо.

- Твърде много условности - отбеляза командосът.

- Разчитам, че кацането на планер ще предизвика по-скоро любопитство, отколкото тревога.

- А ако ги разтревожи?

- Тогава ще импровизираме - каза Шрьодер, който отне думата на подчинения си и отново се обърна към Харват. - Разбирам каква е целта, но Скорцени е разполагал с едно предимство, каквото ние нямаме - Фернандо Солети, виден генерал от карабинерите.

- Чиито хора са били разпределени да охраняват Мусолини в хотела. Зная - допълни Харват. - Скорцени е бил изправен пред същите пречки, пред които и ние. Първо, неговите командоси е трябвало да надвият достатъчно бързо италианските сили, за да предотвратят ненавременното екзекутиране на Мусолини. Второ, хората му са били доста по малобройни от италианците. И накрая, италианските карабинери са имали предимството да заемат сериозна отбранителна позиция. Най-доброто, което мога да ви изтъкна, са думите на самия Скорцени: ,,В колкото по-голяма безопасност се чувства врагът, толкова по-големи са шансовете ни да го сварим неподготвен.”

Харват направи пауза, за да подчертае ефекта от думите си, и после продължи:

- Скорцени е осъзнал, че хората му трябва да слязат от планерите си и да освободят Мусолини в рамките на три минути, ако искат плана им да успее. При нас не е по-различно. Тази операция изисква всичките тези три фактора, необходими за всяка една успешна тактическа акция - скорост, изненада и съкрушителни силови действия.

Шрьодер кимна с глава.

- Съгласен съм, но гениалността на операцията на Скорцени се е дължала на присъствието на Солети в челния планер. Солети е бил командващ офицер на карабинерите. Когато слязъл от планера, италианската охрана е била толкова объркана, че е нямала представа какво да прави. Това колебание е послужило на Скорцени да извоюва преднина и да завърши мисията успешно. Освободили Мусолини без нито един изстрел.

Харват опипа картагенските гривни, останали в джоба на якето му - същите, които беше взел по време на почти фаталното изкачване във Франция - и каза:

- Мисля, че можем да се сдобием с наш собствен Фернандо Солети, но искам да обсъдим с вас насаме.

С тези думи Харват приключи презентацията си. Силно се надяваше, че Тимъти Рейбърн все още се интересува само от парите.

ГЛАВА 67

Докато караха към Льо Ральор, Харват и Алкът разказаха на Клаудия и Шрьодер за всичко, което им се беше случило. Разказът продължи почти през цялото пътуване и ако Клаудия не познаваше достатъчно добре Скот и не беше преживяла с него толкова много, щеше да ѝ е много трудно да им повярва. Едва когато им оставаха по-малко от два километра до селото, Харват започна да нахвърля най-неотложния си план. Нямаше как да знаят дали Рейбърн ще клъвне на въдицата, но ако не друго, поне Шрьодер щеше да добие представа за охраната в подножието на лифта.

Всички бяха съгласни, че Клаудия трябва да пусне стръвта. Френският и беше роден език и макар че Рейбърн щеше да е изключително предпазлив към предложението ѝ, тя беше най убедителния човек, когото можеха да изпратят.

Харват паркира колата в околностите на селото, извади една от гривните от джоба на якето си и я подаде на Клаудия. Тя е загледа съсредоточено, изпълнена с благовоние пред древната и история и чувството на ужас, който бе извикала. Сложи гривната на китката си много внимателно, сякаш украшението би могло да я нарани.