lovech - Otveten udar

Рейбърн не беше във възторг, че жената е прибягнала до услугите на детектив, но можеше да се погрижи за него по-късно, ако се наложеше. Тя обаче успя да го впечатли.

- Явно сте похарчили известна сума пари, за да ме откриете. Надявам се да си е заслужавало.

- Ще видим - отговори Клаудия.

- Защо не ми разкажете как попаднахте на тези хубави гривни?

- Баща ми беше в екипа на Доналд Елисън.

- Бернар Лавоан? Той ли ви беше баща?

- Не, Морис Веве. Помощникът на Бернар.

- Носачът - спомни си Рейбърн. - Разбира се. Но какво общо има това с мен?

- Както споменах в бележката си, Мари Лавоан не е споделила цялата информация с вас. Изпратеното в ,,Сотбис" е било само малка част от онова, с което е разполагала.

Рейбърн отвлече за миг вниманието си от бутилката шампанско и каза:

- Знаех си, че не може да ѝ се вярва.

- Напълно съм съгласна с вас, господин Рейбърн. Баща ми вложи точно толкова усилия в работата, колкото и мосю Лавоан. И все пак, Мари изобщо не си е и помислила да ме включи във вашите сделки.

- Трябва да ме разберете. Отношенията ми с Мари Лавоан са много….

- Бяха - поправи го Клаудия, прекъсвайки го по средата на изречението. - Отношенията ви са „били”.

- За какво говорите?

- Мари Лавоан е била убита, господин Рейбърн. Точно както съм сигурна, че баща ми, мосю Лавоан и доктор Елисън са били убити.

- Защо ме гледате така? - попита Рейбърн. - Нямам нищо общо със смъртта им.

- Така ли?

- Не.

Мюлер устоя на втренчения му поглед и после каза:

- Каквото и да се е случило, вече няма голямо значение. Дойдох тук по работа, а не да печеля приятели.

- Жалко - отвърна Рейбърн, който свали телената клетка и внимателно завъртя дъното на тъмнозелената бутилка шампанско, докато тапата не изскочи с меко пукване. - Имам чувството, че с вас можем да станем изключителни приятели.

- Съмнявам се.

Рейбърн наля шампанско в чашите им и отново постави бутилката в кофата с лед.

- Тогава най-добре да прескочим любезностите и да преминем по същество.

- Напълно съм съгласна - каза Клаудия, поемайки подадената ѝ чаша.

Прескачайки и тоста, Рейбърн отпи от шампанското, облиза устни доволно и продължи разговора:

- Казахте, че Мари Лавоан не е била напълно искрена с мен. От къде знаете това?

Мюлер остави чашата си на масата и отговори:

- Всички артефакти от пещерата са били пренесени от баща ми и Бернар Лавоан… , работили са наравно.

- Следователно вие се чувствате в правото си да искате равен дял. Прав ли съм?

- Точно така.

- Само че имаме проблем. Според вас Мари Лавоан вече не е сред живите.

- Всъщност според полицията.

Рейбърн пое още една глътка шампанско и се поинтересува:

- Каква точно с била причината за смъртта на Мари Лавоан?

- Огнестрелна рана в главата - отвърна появилият се зад него Харват, предрешен като сервитьор и дегизиран с по-тъмна коса, очила и козя брадичка.

Той опря до тила на Рейбърн пистолет със заглушител, увит в голяма ленена салфетка и скрит под подноса му.

- Куршумът е изстрелян от оръжие, подобно на това, което усещаш опряно в тила си точно в този момент.

Виждайки, че Харват е установил контакт с Рейбърн, Шрьодер извади от джоба си своя клетъчен телефон и изпрати текстово съобщение до екипа си. Четиридесет и пет минути по-късно чифт шокови гранати се взривиха пред входа на кафенето. Всички вътре, включително хората на Рейбърн, надникнаха през прозорците, за да видят какво се е случило. През това време по посока към бара бяха хвърлени още три шокови и няколко димни гранати.

ГЛАВА 69

В последвалия хаос на входа на заведението Харват и Клаудия изблъскаха Рейбърн през аварийния изход, който се намираше до кухнята. Отвън чакаха двама от хората на Шрьодер. Те бързо сложиха на бившия агент на Сикрет сървис пластмасови белезници и превръзка на очите и го натикаха на задната седалка на чакащата ги кола.

Откараха го до международното летище „Сион“ при малкия хангар в отдалечения край на военната база, който използваха като команден център. Едно от помещенията в дъното на постройката служеше за арестантска килия и импровизирана стая за разпити. Щом му махнаха превръзката от очите и зрението му се проясни, видя пред себе си последния човек, когото бе очаквал да срещне.

- Скот Харват - каза Рейбърн, като огледа стаята и се опита да разбере къде се намира. - Какво правиш тук, по дяволите?

Харват не си даде труда да му отговори. Вместо това сви юмрук и удари Рейбърн право в устата.