lovech - Otveten udar

- Сам си вярваш на небивалиците, а? Причината да не гниеш в затвора е, че така дълбоко си заровил уликите, че никой не успя да ги открие.

- Изненадваш ме, Скот. Не съм очаквал, че точно ти ще ме обвиниш без доказателства.

- Защо? Понеже сме изпили няколко бири в Белтсвил? И навремето сме били партньори? Майната ти. До гуша ми дойде от глупости.

Харват сложи ръка на гърлото на Рейбърн.

- Ще те попитам само още веднъж и те предупреждавам: колкото повече ме лъжеш, толкова по-силно ще стискам. Къде е Емир Токай?

ГЛАВА 70

Рейбърн иначе беше костелив орех, но кой знае защо, щом Харват пресечеше пътя на кислорода към мозъка му, някак си ставаше изключително отзивчив. Той призна не само че е на работа при Ага Хан, но и че е шеф на охраната му. Изпя всичко и за отвличането на Емир Токай: как под преките заповеди на своя работодател е дирижирал похищението на учения. Каза им, че е още жив, и начерта подробна схема за мястото в „Шато Еглемон“, където го държаха.

Друго Харват не успя да изкопчи. Или Тимъти Рейбърн беше най-големият лъжец на света, или наистина знаеше малко за връзката на Ага Хан с Ислямския институт за наука и технологии и с мистериозното оръжие на Ханибал. Призна, че отново по заповед на своя шеф е организирал и платил археологическите експедиции на Доналд Елисън в Алпите, но нямаш представа какъв е бил предметът на издирване. Освен това бил в неведение за изчезването на Бернар Лавоан, Морис и доктор Елисън, докато съпругата на Бернар, Мари, не се свързала с него повече от година по-късно.

Харват на няколко пъти се опита да го хване в противоречие, но безуспешно. В разказа на Рейбърн нямаше и една пролука. Да, беше отвлякъл Токай, но не знаеше какво иска Ага Хан от него. Да, беше осведомен, че шиитският водач поддържа отношения с Ислямския институт за наука и технологии, но нямаше представа до каква степен. Освен това, според красноречивото твърдение на самия Рейбърн, всички „чалми“ били от един дол дренки. Изглежда работодателят му бил доволен, че бивш агент от Сикрет сървис е шеф на охраната му. Така се чувствал в по-голяма безопасност. И все пак Ага Хан не се доверявал на никого, дори на шефа на охраната си. През по-голямата част от времето изпитвал извратеното удоволствие ла третира Рейбърн като гъба - държал го на тъмно, тоест, в неведение, и му разправял простотии.

Два часа по-късно изтощеният Харват се пречупи. Беше му ясно, че няма да измъкне нищо повече от бившия си инструктор. Сега трябваше да се съсредоточат върху освобождаването на Емир Токай и ако беше възможно да се доберат до Ага Хан и да го накарат да проговори.

Рейбърн помоли за малко вода, както и да отиде до тоалетната, но Харват изгаси лампите и го остави вързан за стола. Беше му необходимо да си почине някъде. Само след пет часа екипът щеше да се събере за последен инструктаж, преди да излети за ,, Шато Еглемон”.

Час преди излитането Харват и Шрьодер още веднъж прегледаха плана за щурма. Не се знаеше доколко надеждна е информацията на Рейбърн и те решиха да разчитат на нея в минимална степен. Сега, когато разполагаха със собствен Фернандо Солети, Шрьодер беше убеден, че шансовете им да успеят са по-добри от преди. На Харват много му се щеше да сподели тази негова увереност.

Скоро въпросът дали да вземе Алкът с десантната група се превърна в най-сложното тактическо решение за Скот. Самата Джилиън беше категорична и представи същите доводи в полза на участието си, до каквито бе прибягнала в Милано - че ако има документи в ,,Еглемон”, свързани с болестта, единствено тя е достатъчно класифицирана, за да прецени кои от тях са най-важни. Ако времето ги притиснеше и успееха да вземат само част от книжата без нейна помощ, това би било равносилно на игра на сляпа баба. Накратко, без нея нямало да се справят.

Джилиън беше права, но Харват се чувстваше длъжен да ѝ даде последен шанс да се откаже. Макар да се надяваха да проникнат и да си тръгнат без нито един изстрел, в тази рискована мисия беше възможно и да има убити. Една от тях можеше да е Джилиън Алкът. Дори и осведомена за всички опасности обаче, тя не промени решението си. Щеше да участва.

Харват вярваше на Рейбърн дотолкова, че да го използва единствено като разменна монета, и в последния момент измисли една доста примитивна застраховка да си гарантира, че той няма да им създава главоболия.

Въз основа на познанията си върху импровизираните взривни устройства Скот, не без помощта на експерта на ,, Щерн“ по експлозивите, сглоби малка изненада за Тимъти, която той щеше да носи в боксерите си.