lovech - Otveten udar

Ударът беше сполучлив и на Рейбърн му притъмня пред очите. След като изплю кръвта от устата си върху бетонния под, той вдигна очи към Харват и каза:

- Предполагам, че съм си го заслужил.

- Заслужаваш много повече - отвърна Скот. - Това беше само началото.

- Не бих го нарекъл честна схватка - заяви Рейбърн, като се опита да се освободи от пластмасовите белезници, с които го бяха вързали за стола.

- Ти ли ще ми говориш за честни схватки? А и това не е схватка, а бой, който отдавна трябваше да си отнесъл - поправи го Харват и отново заби юмрука си, този път в корема му.

Извън стаята Джилиън, Клаудия и Хорст Шрьодер чуваха как Харват обработва арестанта си. Трябваше много да внимава с побоя. Първият удар в устата беше единственият, който можеше да му нанесе по лицето. Беше мечтал за тази възможност от години, но се налагаше занапред да овладява гнева си. Ако останеха белези, Рейбърн нямаше да им е от полза.

Арестантът отново изплю кръв на пода, погледна към Харват и отбеляза:

- Ако ще ме убиваш защо просто не приключваме?

- Все търсиш начин да минеш между капките, а? - отвърна Скот, след което го удари в слънчевия сплит и изкара въздуха от дробовете му.

Докато Рейбърн се давеше, опитвайки се да възстанови дишането си, Харват започна да му задава въпроси:

- Къде е Емир Токай?

- Не зная за какво говориш - повтори Рейбърн.

Лъжеше и Харват знаеше много добре това. Беше му изписано на лицето, което той пусна, за да се отдалечи бавно до другия край на помещението.

- Зная, че ме лъжеш, Тим. Виждам го.

- Какво видя? Микроизражение на лицето, продължило частица от секундата и издаващо вината ми? Не ми пробутвай глупостите на Сикрет сървис.

- Глупости или не, видях видеозаписа от отвличането на Токай в Бангладеш. Трябваше да си сложиш маска или да избереш по-подходящо място, където да го похитиш.

- За какво говориш?

- На банката отсреща е била монтирана нова охранителна камера. Когато главорезите ти са отворили вратата на багажника, за да натикат Токай вътре, камерата те е уловила идеално седнал на задната седалка.

Рейбърн мълчеше.

- Няма ли да пуснеш някой духовит отговор?

- Никога не ме е бивало в остроумията - отвърна той накрая. - Те са твой специалитет.

- Малко е късно за ласкателства, не мислиш ли?

- Ето, видя ли? Никога не можеш да се сдържиш. Това ти е проблемът. Казваш каквото ти дойде наум и следваш сляпо знамето. Няма друг като теб, който да кълве така лакомо простотиите за дълг, чест и родина.

- Това само показва, че работата за мен е нещо повече от заплата Ако се опитваш да ме обидиш, ще трябва да се постараеш доста повече. Гордея се, че служа на страната си.

Рейбърн изплю поредната храчка кръв и се захили.

- Какво е толкова смешно? - поинтересува се Харват.

- Ти. Ти си мокрият сън на всеки вербовчик. Истината, справедливостта и американският дух. Толкова дълго са ти го пробутвали, че вече не знаеш нищо друго. Отстъпиш ли малко встрани от знамето, и вече няма да имаш представа кой си.

- А ти имаш ли?

- Имам и още как. Ние с теб сме си лика-прилика.

Харват отново прекоси стаята и се върна при Рейбърн, готов да го халоса право в челюстта, но се сдържа.

- Ние с теб нямаме нищо общо.

- Да бе - озъби се Рейбърн. - По време на цялата си кариера при тюлените и в Сикрет сървис си бил на ръба на уволнението. Ти си умен тип, но явно никой не може да те оцени, особено като решиш да раздаваш правосъдие самостоятелно.

- Изобщо не знаеш за какво говориш.

- Забравяш, че бях един от инструкторите ти. Прочетох досието ти от флота с кориците. Наблюдавах начина ти на действие, докато не напуснах Сикрет сървис. Може и да си добре обучен, но никога не си принадлежал на нито една от двете организации. Твърде умен си за тях. Побъркваш се, когато ти кажат да си седнеш на задника, когато ти самият знаеш как трябва да бъде свършена работата. Това е то държавната служба. Началниците ти може да те наричат безразсъден, но не там е проблемът. Начинът ти на действие граничи с гениалността, но никой от тях няма да може да го осмисли. Въпрос на време е да извършиш нещо и да не им оставиш друг избор, освен да те уволнят - както уволниха мен - и тогава ще видиш, че сме еднакви. Ние сме това, което правим. И, повярвай ми, когато се примириш с това, ще си много по-щастлив.

- Ти да не си станал психолог? Изритаха те от Сикрет сървис заради участието ти в политическото убийство на високопоставен чуждестранен гост.

- Сериозно? - отвърна Рейбърн. - И тогава защо не са ме тикнали в някой затвор?