Unknown - Матю Райли Турнирът

Когато представянето завърши, шестнайсетте мъже останаха на подиума с лице към тълпата и приемаха аплодисментите - мъже от всички краища на цивилизования свят, представящи своите владетели, своята вяра и своите страни.

Садразамът успя да надвика глъчката.

- Утре сутринта ще се тегли жребий, с който ще се определят първите срещи! Всяка среща ще се състои от седем партии, като победителят ще бъде онзи, който спечели пръв четири от седемте. Всички срещи ще се проведат в Ая София със забележителните шахматни

комплекти, изработени от прочутия Микеланджело Буонароти. Победителят в турнира ще отнесе в родината си един от тези комплекти като трофей за своя владетел. Играйте добре, господа, защото гордостта на народите ви зависи от вас! Дами и господа, поздравете шампионите и нека най-добрият да победи!

Аплодисментите на тълпата бяха оглушителни.

Когато овациите достигнаха кулминацията си, някой ме задърпа за ръкава. Беше Елси. Новата й приятелка, Зубайда, стоеше до нея.

- Беси! - възбудено възкликна Елси. — Ела! Зубайда казва, че след малко ще има фойерверки над Четвъртия двор! Да се измъкнем и да си намерим хубаво място за наблюдение.

Учителят ми я чу, обърна се и в отговор на умоляващия ми поглед каза:

- Ох. върви.

Забързахме към последния двор. Втурнахме се към аркадата, измъкнахме през една от богато украсените й порти и пред нас се ширна Четвъртият двор - няколко стъпала водеха надолу към просторна поляна с изглед към Босфора. В подножието на стълбите имаше поразителен продълговат басейн, а вдясно от него се издигаше самотна бяла постройка (по-късно щях да разбера, че в нея се намирало католическото посолство).

Изведнъж се чу пронизителен писък и първият фойерверк полетя в небето, изстрелян от някакво скрито място над аркадата. Ракетата се пръсна в ослепителна, подобна на звезда форма и чухме как тълпата в другия двор заохка и заахка възторжено. Това явно беше сигнал всички гости да минат в Четвъртия двор за огненото представление.

И точно в този момент видях нещо в плиткия басейн и дъхът ми секна...

Внезапно се разнесоха викове.

Последва ги суматоха зад нас. Отряд дворцови стражи се втурна към портата. Други се затичаха към нашето място на стълбите с викове: „Назад! Назад!", след което ни избутаха обратно в Третия двор и затръшнаха решетъчната врата зад гърбовете ни.

Очите ми обаче бяха зърнали ужасната картина, която стражите не искаха никой да вижда.

На гаснещата светлина на първия фойерверк бях видяла ужасния труп на мъж - невероятно дебел, гол, целия в прободни рани, лежащ неподвижно под повърхността на плиткия басейн в началото на стълбището.

Дори за този кратък момент познах кой е.

С широкото си лице, надиплените гуши, характерната черна коса със сребърни кичури над ушите и грамадното шкембе, трупът можеше да бъде единствено на гостуващия кардинал от Рим - не друг, а братът на папата, кардинал Фарнезе.

И дори под леките вълнички в басейна бях видяла, че долната половина на лицето на Фарнезе е чудовищно обезобразена. Кожата беше одрана и се виждаше плътта под бузите, бялата извивка на челюстта и всичките му зъби.

108

109

ОФИЦЕР

В най-ранните форми на шаха фигурата, която днес познаваме като офицер или епископ, е била всъщност слон.

Едва когато шахът се разпространич в Европа между 10 и 12 в., слоновете се превърнали в мъже на вярата, отразявайки могъщата роля на Римока-толическата църква в средновековната политика.

Като фигура офицерът е уникален - той може да се движи диагонално и така е ограничен до квадратите с един и същи цвят. Някои предполагат, че това отразява коварството на средновековните духовници, които поради липса на военна сила са били принудени да действат само косвено и никога пряко.

Интересно е да се отбележи, че във Франция слонът се е превърнал в li fou, което означава шут или глупак.

— Тел Джаксън, „Шахът през Средните векове", 1992.

желание да правя прозорци в човешките души.

- Кралица Елизабет I

Часовете слел банкета

С Елси и Зубайда се върнахме в Третия двор, умълчани и потресени.

- Връщате се? - отбеляза господин Аскам. — Толкова бързо?

Опитах се да отговора, но открих, че не мога да произнеса нито дума. Бях ужасена. Не толкова от вида на мъртвото тяло - бях гледала обесвания и обезглавявания неведнъж в Англиц^ _ а от жестокия начин, по който беше изложено то.

Отвратителната картица на потопения с разперени ръце и крака труп на кардИНала. както и гротескното одиране на долната половина на лицето му, се беше запечатала в съзнанието \ш. Ясно беше, че убиецът е искал гостите на султана ,да видят ужасната му работа, но дворцовите стражи бя^а действали бързо и като че ли единствено Елси, Зубайда и аз бяхме станали свидетели на гадната гледка.