Unknown - Матю Райли Турнирът

Учителят ми гледаше след кардинал Кардоза, който отиде при кардинал Фарнезе и двамата си тръгнаха заедно.

_ дмИ другият кардинал? Фарнезе, братът на папата? - попита той. - Изключително се изненадах да го видя тук, като се имат предвид изявленията му за

ислямската вяра.

Художникът въздъхна.

- Господи, дай ми търпение. Трябваше да пътувам в една кола с него чак от Рим. Кардинал Фарнезе е прасе, което не вади зурлата си от коритото. Освен това е глупак, който обижда повече от невежество, отколкото нарочно. Ерцхерцог Фердинанд Австрийски го намрази още щом откри, че Фарнезе му про-тал индулгенция на десетократно по-висока цена от онази, която платил полският крал Сигизмунд. Йезуитите се срамуват от него. Имамът казва да не му обръщат внимание, но въпреки това на четири пъти, докато пътувахме през града, тълпи млади мюсюлмани показваха подметките на сандалите си, докато фарнезе минаваше покрай тях.

-Извинете, сър, но не разбрах - любезно го прекъснах аз. - Какво означава това действие?

Отговори учителят ми:

- За арабите и мюсюлманите по принцип е изключително обидно да покажеш на някого подметката на обувката си. Младите мюсюлмани са протестирали срещу възгледите на кардинал Фарнезе. _ Господин Аскам се обърна към Микеланджело. -Което повдига въпроса защо папа Павел е изпратил не ДРУП а именно Фарнезе?

- Лично аз смятам, че понтификът е искал да бъде провокативен, да жегне султана по време на голямо международно събитие като това. Султанът няма да посмее да посегне на гостуващ римски кардинал, дори да е противен като Фарнезе. Това би го опозорило пред света, който султанът иска да впечатли.

- Не знаех, че папата се занимава с такива дребнави интриги.

Микеланджело поклати глава.

- Най-голямата радост в живота ми е била да създавам творби за славата на нашия Господ и Неговата църква. Само че понякога ми се иска Господ да избира по-добри хора.

Микеланджело ни покани да отидем с него до кухните на двореца, където искал да се срещне с помощника на главния готвач, някой си Брунело Борджия.

- Брунело е най-добрият готвач във Флоренция -обясни Микеланджело, докато вървяхме към района на кухните в ъгъла на двора. Над тях се издигаха гигантски комини, по един на всяка гигантска печка. - Султанът го извика в Константинопол специално за този случай. Тук е от три месеца, учи местните готвачи как да приготвят ястия за европейските гости. Много съм любопитен да видя кухните. Чувал съм, че били по-големи от всичко съществуващо в Италия.

Великият художник закрачи енергично пред нас.

- Откъде се познавате с Микеланджело? - попитах шепнешком учителя си. докато бързахме след него.

Господин Аскам ме изгледа косо.

- Това изненадва ли те?

- Донякъде.

- Трябва да призная, че ми доставя голямо удоволствие да те изненадвам. Преди няколко години Микеланджело прочел един мой трактат за образованието. който написах като студент, и ме покани в Рим. Разбира се, моментално се отзовах на поканата. В крайна сметка обучавах негов млад роднина половин година и междувременно се сприятелихме. Гледах го как рисува част от „Страшният съд" и това е едно от най-вдъх-новяващите неща в живота ми.

Изобщо не се бях замисляла, че учителят ми е имал друг живот преди да започне да обучава мен, да не говорим за живот, изпълнен с пътешествия в далечни земи и срещи с велики художници.

Имаше и още нещо.

- А какво е станало със сина на херцог Къмбър-ланд в Кеймбридж? Баща ми също го споменава в бележката си до вас.

Лицето на господин Аскам помръкна.

- Изключително неприятна история, свързана със сина на влиятелен мъж и неговите... отвратителни... склонности. Не е за моминските ти уши.

- Да не би да е нещо свързано със страст? - попитах с глас, който се надявах да прозвучи зрял и опитен. -Или дори с разврат?

Учителят ми ме изгледа продължително, после каза:

- Наистина е свързано с поривите на младежа. Наемал проститутки от близките градчета и... правел с тях разни неща... а после ги убивал. Но не е нужно да знаеш цялата долна история. Аз бях въвлечен в нея като безпристрастен съдия по въпроса, но поради моето... ами, прекалено любопитство, открих повече, отколкото би искал да научава човек. А сега ще те помоля да преминем на по-приятни теми и да се насладим на прекрасната вечер.

Докато казваше това, минахме през голям вход в самия ъгъл на двора и се озовахме в кухните.

Сякаш бях влязла в препълнена с хора лудница — бързащи робини. викащи готвачи, ревящи огньове, пушещи пещи, въртящи се шишове, кудкудякащи пилета, крякащи гъски, блъскащи сатъри и най-невероятната и приятна смес от аромати, която бях помирисвала през краткия си живот.