Unknown - Матю Райли Турнирът

- Принцът е известен с дионисиевите си сбирки. Ще има музика, вино, танци и ганджа. Чух, че били поканени и някои от борците!

Двете с Елси се закискаха възбудено на новината.

Благодарение на класическото си образование знаех, че Дионис е гръцкият бог на виното и винарството, а също така на екстаза и в известен смисъл на свободата

на духа. Не бях сигурна обаче какво означава дионисие-ва сбирка. Предположих, че е свързано с виното. Зубай-да беше споменала и още нещо, което не разбирах.

- Какво е ганджа? - попитах аз.

- Особена трева, която много се пуши тук - отвърна Елси. - Казват, че отпускала ума и успокоявала душата, а понякога предизвиквала и чудни видения. Ох, Беси, непременно трябва да идем на това парти!

Погледнах към господин Аскам.

- Не зная, Елси. Не мисля, че господин Аскам би одобрил...

- Ох. боже мой, колко си примерна само - незабавно и малко гадно отвърна Елси. - Винаги ли правиш само онова, което одобрява учителят ти? Започваш да приличаш на Примроуз Понсонби. А аз си мислех, че си достатъчно голяма да разбираш...

- Достатъчно голяма съм...

- Ще видим. По-късно, когато учителят ти заспи, смятам да се измъкна и да ида на партито. Ще видим дали си достатъчно храбра да дойдеш с мен.

Поколебах се. Чувствах се несигурно и неудобно.

- Сбирката ще се състои в личните покои на принца в харема - каза Зубайда. - Кажете на стражите на входа, че сте привилегировани приятели на принца и ще ви пуснат.

В същия миг засвириха тръби и Зубайда побърза да се отдалечи. Официалната церемония започваше.

Официалната церемония по откриването на Шампионата по шах на Негово величество султана започна с реч на самия султан, първо на турски, а после и на гръцки. В нея той поздрави с добре дошли шампионите в царството си и им пожела добро представяне в турнира.

След това султанът седна на трона си, а великият везир стана и обяви на висок глас:

-Дами и господа! За мен е удоволствие и чест да ви представя... играчите!

Шестнайсетте участници бяха представени един по един и се качиха на подиума.

Сред тях бе талантливият испански монах брат Раул от Севиля, когото бях видяла по-рано и който играеше от името на Папската държава. Носеха се слухове, че от шест години не е губил нито една партия.

Там беше и другият испанец, представляващ крал Карл - Пабло Монтоя Кастилски. Беше племенник на прочутия шахматист Луис Разирес де Лусена и се говореше, че е прочел повече от десет пъти книгата на чичо си Repeticion de Amores у Arte de Ajedrez con ci luegos de Partido.

Максимилиан от Виена представляваше ерцхерцо-га на Австрия и Хабсбургите, а един млад мъж, Вил-хелм от Кьонигсберг, се качи на подиума от името на новото протестантско херцогство Прусия.

Разбира се, сред тях беше и нашият човек, господин Гилбърт Джайлс, когото садразамът много дипломатично представи като представител на „християнското кралство Англия". Бяха представени още неколцина западни играчи и присъстващите ръкопляскаха любезно.

После дойде ред на източните играчи.

Грубоват влашки тип на име Драган от Брашов -същият онзи Драган, за когото бе споменал ханджията във Влашко.

Един ориенталец - Лао от земите на Китай в края на Копринения път.

Шампионът на Московия - мрачен тип с покрито с дълбоки бръчки лице и навъсена физиономия. Докато се качваше на подиума, малкият принц Иван му ръкопляскаше шумно и енергично.

Красив индийски принц от Моголската империя, казваше се Назирудин Акбар. Имаше тъмнокафява

кожа и стройна фигура и се говореше, че играел шах от съвсем невръстен.

После дойде ред на един стар и съсухрен библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад - Талиб. Той бе най-старият участник в турнира, но и най-уважаваният. От дълги години бе алият, титла, давана на най-добрите играчи, които могат да предвидят десет хода напред във всяка игра.

И накрая на подиума се качиха местните мюсюлмански герои-двама.

Първият беше шампионът на двореца, красивият младеж от царско потекло Заман. Той бе братовчед на султана и неотдавна бил удостоен с титлата алият, като станал най-младият й носител.

Вторият бе Ибрахим от Константинопол и когато обявиха името му, кухненските работници, които гледаха церемонията от разстояние, нададоха рев. Ибрахим беше шампионът на народа, победител в турнира, проведен в столицата предишната година. Той бе горе-долу на годините на сънародника си Заман. може би на около двайсет и пет, но с това приликата между двамата свършваше. Докато Заман беше енергичен, добре облечен и царствен, Ибрахим бе сакат, мръсен и прегърбен - обикновен човек от простолюдието. Нямаше официален ранг на играч.