Unknown - Матю Райли Турнирът

Вечерята не можеше да се сравни с нищо, което бях изживявала дотогава. Беше изобилна, екстравагантна и имаше всичко - сирена от Лисабон, маслини от Флоренция, вина от Франция и Испания, грозде от Аркадия. но също и мюсюлмански деликатеси - превъзходни подправки от Мароко, от Долината на Инд и Египет, а също така фурми и плодове, чиито имена не знаех, но за които ми казаха, че идвали от

земите на бедуините, населяващи суровите пустини южно от Константинопол.

Сто гости бяха обслужвани от също толкова прислужници, които сновяха забързано между масите и огромните кухни, входът към които се намираше в югозападния ъгъл на двора. Свиреха музиканти, фоку-сници правеха номера, имаше дори сцена, на която огромни мускулести борци с блестящи от зехтин тела се бореха за забавление на публиката. Много от присъстващите на вечерята жени. сред които и Елси. гледаха гигантите със значителен интерес. Най-едрият борец, Дарий, беше с гигантски мускули, много красиво лице с цвят на маслина и дълга права коса, която се спускаше до раменете му. Повечето жени, сред които и Елси, го гледаха с копнеж и несъзнателно прехапваха устни.

Като стана въпрос за Елси, с напредването на банкета тя отново изчезна в тълпата, оставяйки ме на практика сама, тъй като господин Аскам и господин Джайлс разговаряха със съседите ни по маса.

Затова започнах да наблюдавам събралите се гости - шахматисти от цял свят, съпроводени от посланици. големци, а в някои случаи и от кралските им патрони. Нямаше много деца - само няколко, които вероятно бяха кралски особи като Иван от Московия и моя милост.

Наблюдавах и Микеланджело. Не минаваше и момент, без някой да отиде при прочутия художник, за да му изрази уважението си.

Страшно се изненадах, когато точно преди да сервират основното ястие Микеланджело внезапно стана, отпрати с махване на ръка поредния почитател, огледа осветения двор, забеляза масата ни и тръгна направо към нас.

Пристигна в нашето затънтено кътче, усмихна ми се любезно и за моя още по-голяма изненада седна до учителя ми и каза съвсем небрежно:

- Роджър, радвам се да те видя.

- И аз теб. Микеле - непринудено отвърна моят учител. - Напоследък имаш много почитатели, доколкото виждам.

- Знам, знам - изпъшка великият творец. - Да ти кажа, славата е нещо силно надценено. Толкова време губя в приемане на похвали от тези хора. че едва успявам да създавам творбите, които обожават. Ох, какво ли не бих дал за великолепната анонимност от младините ми.

- Това е пътят на гения - отвърна господин Аскам. - А ти винаги си бил гений. Вярно ли е. че са ти поръчали да изработиш комплект шах за турнира?

- Два всъщност. И султанът плаща щедро. Много по-щедро от папата. При това веднага.

- Доволен ли си от работата си?

- Роджър, знаеш много добре, че никога не съм напълно доволен от произведенията си - каза Микеланджело. - Още поглеждам към моя Давид и въздъхвам при вида на ръцете му. Иска ми се да имах повече време и за Doni Tondo. Комплектите обаче ги бива.

Учителят ми се разсмя.

- Щом според теб ги бива, значи за нас са невероятни, Микеле. С нетърпение очаквам да ги видя.

Великият творец се наведе към учителя ми.

- Чух за онази работа със сина на херцог Къмбър-ланд в Кеймбридж. Ужасно неприятно, доколкото разбрах. но според всички си се представил отлично.

Господин Аскам ме погледна, сякаш се чудеше дали трябва да чуя историята.

- Каквото и да е положението на баща му. момчето беше покварено, а дори обикновените проститутки заслужават справедливост.

- Внимавай, ще си създадеш репутация - засмя се Микеланджело. - Спомням си как реши случая с откраднатите потири от църквата „Санта Мария Ди

Лорето". Доказа, че местният свещеник не е никаква жертва на престъпление, а ги е продал, за да изплати дълговете си от комар. Скандалът продължи да бушува много след като си замина.

Господин Аскам сви рамене.

- След като бяха прегледани всички факти, заключението беше неизбежно. Нещо беше изчезнало, при това не случайно. Логика.

- Логика, която никой друг не успя да види.

- Всички престъпления се извършват поради някаква причина - твърдо рече учителят ми. - Аз просто разкрих причината зад конкретното престъпление...

- Признай си, Роджър, просто не можа да устоиш на нерешения случай - каза Микеланджело с мека усмивка. - На теб ти хареса да го разплетеш и подходи към него като към упражнение за ума, като почит към самия Авероес*.

- Мисля, че Авероес би се гордял с мен. Аристотел също.