Софи Джордан - Гаснеща жарава

— Има нужда от лекар — казвам.

— По-късно. След като се разправим с вас двамата.

— Виж — започва Касиан и застава пред мен, — не знам какво си мислиш…

— Мисля си, че трябва да си затваряш устата. Аз говоря!

Зандър го сграбчва за рамото. Голяма грешка.

Касиан изръмжава и кожата му започва да искри като въглен. Следва водовъртеж от движения, в резултат на които Зандър се озовава по гръб на земята, а изражението му е точно толкова ошашавено, колкото и на останалите шестима души край нас.

— Дръжте го! — изкрещява Зандър.

Другите се хвърлят вкупом върху Касиан. Изпищявам, когато зървам Касиан зад стената от хора, която го обгръща. Потръпвам, когато чувам звуците от стоварващи се върху тялото му юмруци. Тръгвам напред, решена да му помогна, но някой ме хваща.

Животински рев разтърсва въздуха. Касиан е. Няколко ловци го държат, притиснат към земята. Ангъс се хили и стоварва ботуша си върху гърба му. Бузата на Касиан е притисната плътно към асфалта. Той впива поглед в моя. Зениците на тъмните му очи се свиват до вертикални чертички.

Дъхът ми започва да пари, но потискам гнева си и поклащам глава, давам му знак да се държи и да чака. Все още вярвам — надявам се — че ще можем да излезем от ситуацията, като поговорим. Може би все още мога да го защитя. Може би той ще успее да се измъкне оттук с мама и Тамра.

Усещам студената целувка на дуло в ребрата си и замръзвам. Мама извиква и аз вдигам ръце, за да я спра да не направи някаква глупост в опит да ми помогне.

— Остани при Тамра, мамо. Тя има нужда от теб!

Тъмните очи на Зандър се разхождат презрително по мен.

— Много добре знам какво видях. Изрод с криле.

Боря се с всички сили да не позволя на страха да ме погълне в огнената си паст, да не дам на шока да ме превърне в драки.

— Ясинда — Касиан извиква името ми и отново започва да се съпротивлява.

— Не се тревожи — продължава Зандър, — няма да те убия. Това е само електрошок. Ще те държим жива, докато не разберем какво, по дяволите, си ти.

Отново започват да бият Касиан, след като той се опита да се освободи.

— Спрете! — Спускам се покрай Зандър, но Ангъс ми препречва пътя. Гледам, изпълнена с болка, как продължават да го бият. — Спрете! Моля ви, спрете!

Сърцето ми се свива. Стигаме до мига — или те, или ние.

От свитите ми бели дробове изригва пламък и тръгва нагоре по трахеята ми.

Не мога да позволя да ни победят.

Преди да осъзная, че дъхът ми се е сгорещил, усещам внезапна хладина край себе си. Неестествен студ. Потръпвам от рязката смяна на температурата.

Когато се обръщам, гърлото ми се свива от гледката, която представлява Тамра. Тя стои сама, а мама я наблюдава с широко отворени очи на метър зад нея.

Лицето на сестра ми е мъртвешки бледо, очите й вече не са нейните. Не са като моите. От леденосивия им цвят сърцето ми се свива. От нея излиза пара, само че студена. Хладната мъгла се разраства и ни обвива като облак. Тялото й се извива и започва да трепери. Тя замахва диво и си раздира блузата. Кожата на ръцете й хвърля перлени отблясъци.

Такъв цвят на плътта съм виждала само у още едно същество, друга драки. Нидия, шейдъра на нашия прайд. Виждам как корените на косата на Тамра стават сребристобели, а после цялата й коса придоби този цвят.

Парата се сгъстява и се превръща в леден облак, който ми напомня за дома, за мъглата, която покрива градчето като хладно одеяло. Пази ни от натрапници, от всеки, който иска да ни залови и унищожи; размътва умовете на тези, които попадат случайно в нашето убежище.

— Тамра!

Посягам към нея, но тогава се появява Касиан, който се е освободил от нападателите си. Силната му ръка ме дърпа назад.

— Остави я — казва той.

Поглеждам лицето му и виждам в очите му да искри първична радост. Той е… доволен. Щастлив е от случващото се. Но това е невъзможно. Тамра никога досега не бе разкривала същността си. Как може да се случва точно сега?

Става в мига, в който извръщам очи от Тамра. Когато пак я поглеждам, тя се е издигнала на метър над земята. Нежните й крила се разперват зад гърба й и се показват зад сребристите й рамене.

— Тамра — прошепвам, взряна в нея. Опитвам се да осъзная новата реалност. Сестра ми е драки. След толкова време! След като си мислехме, че това никога няма да ни свързва. И нещо повече — тя се оказва укривателка.

Странно спокойният й поглед се плъзга по шосето. Сякаш знае точно какво трябва да направи. И май наистина е така. Това е инстинкт.