Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Фийби не се предаваше, замеряйки го с още числа, гарнирани с намеци за неблагодарни футболисти и агенти кръвопийци.

Той отвръщаше със свои данни, като подчертаваше факта, че всички собственици, които не искат да развържат кесията си, ще си платят за скъперничеството с презрението на играчите и провален сезон.

Накрая приключиха със споразумение, до което и двамата знаеха, че ще стигнат. Госпожа Кейлбоу получи тригодишен договор, а Кейлеб Креншо прибра премия от един милион и половина долара заради понесеното оскърбление. Победа! Победа! Само дето това споразумение можеше да бъде постигнато още преди три месеца, ако Фийби не се опитваше всячески да му пречи.

— Здравей, Хийт!

Той се обърна и видя приближаващата Моли Съмървил Тъкър. Съпругата на Кевин по нищо не приличаше на стандартните русокоси красавици, каквито обикновено бяха половинките на футболните звезди от НФЛ. Беше стройна, с хубава фигура, но у нея нямаше нищо забележително. С изключение на леко скосените синьо-сиви очи, двете с Фийби никак не си приличаха. Чампиън определено харесваше Моли много повече от сестра й. Жената на Кевин бе умна, забавна и много приятна събеседница. Донякъде му напомняше за Анабел, макар че неговата сватовница беше по-ниска и вечно разпилените й червеникави къдрици нямаха нищо общо с правата кестенява коса на госпожа Тъкър, подстригана на черта. При все това и двете бяха нахакани умници и той винаги бе нащрек с тях.

Моли държеше в лявата си ръка деветмесечния Даниъл Джон Тъкър. Малко къдрокосо момиченце се бе вкопчило в дясната. Хийт се радваше да види съпругата на клиента си, но бе напълно безразличен към бебето и нямаше никакво желание да общува с тригодишното момиченце. Слава богу, Виктория Фийби Тъкър беше насочила вниманието си другаде.

— Лельо Фийби! — изписка тя, пусна ръката на майка си и заситни колкото можеше по-бързо към собственичката на «Старс» с малките си крачета, обути в яркочервени гумени ботуши, които изобщо не се връзваха с виолетовите шорти на бели точки и блузката. От две седмици не беше валяло, но Хийт имаше опит с неотстъпчивостта, с която Пипи Тъкър преследваше целите си, и не се учудваше, че майка й предпочита понякога да задоволява прищевките й.

Тъй като краставите магарета се надушваха през десет баира, Фийби скочи от скамейката, за да приветства възторжено малкото къдрокосо хулиганче.

— Здравей, тиквичке.

— Лельо Фийби, познай какво…

Хийт моментално забрави за хлапето, щом Моли приближи към него самия и го докосна по врата.

— Не виждам белези от ухапване, затова предполагам, че срещата е преминала добре.

— Още съм жив.

Тя премести бебето от едната си ръка в другата.

— Е, намери ли госпожа Чампиън? Анабел си е втълпила някаква странна — и абсолютно ненужна — идея за строга конфиденциалност.

— Все още търся — усмихна се той. Хвана олигавеното юмруче на бебето, за да смени темата. — Хей, приятелче, как е ръката, с която ще хвърляш топката?

Хийт не умееше да общува с деца и малкото момче зарови лице в рамото на майка си.

— Никакъв футбол — отсече Моли. — Той ще стане писател като мен, нали така, Дани? — Гордата майка целуна темето на бебето, сетне се намръщи. — Днес говорил ли си с Анабел?

— Не. Защо?

С ъгълчето на окото си видя как Фийби се усмихва с обич на Пипи. Искаше му се поне веднъж да го дари с усмивка, наполовина толкова искрена.

— Цял ден се опитвам да се свържа с нея — рече Моли, — но телефоните й не работят. Ако случайно ти се обади, кажи й, че искам да говоря с нея за голямото парти утре следобед.

— В един часа — обади се Фийби над къдрокосата руса глава на момиченцето. — Тя знае ли, че сменихме часа?

Хийт застина. Парти? Тъкмо такъв шанс чакаше от доста време.

— Не помня дали й споменах — промърмори Моли. — Толкова неща имам да върша, че направо ще полудея.

Семействата Тъкър и Кейлбоу постоянно се събираха, но Чампиън никога не бе получил покана, без значение колко пъти бе обяснявал на Кевин, че се нуждае от такава. Хийт искаше да общува с Фийби на място, където няма да водят обичайните си битки, и едно светско събиране бе идеалната възможност за това. Може би ако не се дърлят постоянно за някой договор, тя ще разбере, че той всъщност не е лош човек. През годините се опитваше да организира обеди и вечери, но тя винаги намираше повод да му откаже, намеквайки, че може да пострада от хранително отравяне. А сега Моли даваше парти и бе поканила Анабел. Ала той отново бе изключен от събитието.