Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Никога досега не съм виждал този луд.

Тя се усмихна.

— Бягай, Дийн, скъпи. Сексуалният ти живот ще получи неизлечима травма, ако си принуден да наблюдаваш всички начини, по които една жена може да накълца змия на парчета.

Отстъплението не би помогнало на Хийт да спечели сърцето на куотърбека, затова извика след отдалечаващия се Робилард:

— Хей, Дийн… Някой път помоли Фийби да ти покаже къде е заровила костите на всички агенти, на които не им е достигнал куражът да й се опълчат.

Спортистът махна с ръка, без да се обръща.

— Това последното не го чух, госпожо Кейлбоу. Аз съм само едно добричко мамино синче от Калифорния, което иска да поиграе малко футбол за вас, а в свободното си време виси в църквата.

Тя се засмя и протегна дългите си крака, а Дийн изчезна през оградата.

— Харесвам това момче. Толкова много ми харесва, че ще се постарая никога да не го докопаш с алчните си ръце.

— Едва ли ти е било толкова трудно да го примамиш тук днес, за да стане свидетел на малката ни среща.

— Никак.

— Минаха седем години, Фийби. Не мислиш ли, че е време да заровим томахавката?

— Съгласна съм, но само ако острието й бъде забито във врата ти.

Той пъхна ръце в джобовете си и се усмихна.

— Най-хубавият ден в моята кариера беше, когато станах агент на твоя зет. Все още се наслаждавам на всяка минута.

Фийби се намръщи. Тя обичаше Кевин Тъкър, сякаш бяха кръвни роднини, и фактът, че той напълно я бе пренебрегнал и бе подписал договор с този тип, за нея беше горчив хап, който още не бе успяла да преглътне. Първоначалните преговори с Чампиън относно договора на Кевин се превърнаха в жестока битка. Само защото младият куотърбек й бе станал роднина, не означаваше, че тя ще отпусне желязната си хватка върху финансите на отбора, и Хийт още си спомняше как методично зачеркваше действително доста високите премии, които бе предвидил за клиента си, само за да изпробва почвата.

— Семейството си е семейство, ала бизнесът си е бизнес. Обичам момчето, но не чак толкова — твърдеше преди години собственичката на «Старс».

— Шегуваш ли се? — бе я попитал Чампиън. — Ти си готова да влезеш в огъня заради него.

— Да, но преди това ще оставя чековата си книжка.

Хийт зарея поглед към игрището. Въпреки че до началото на тренировъчния лагер оставаше повече от месец, неколцина футболисти разгряваха под зоркия поглед на треньора. Той кимна към един от тях, който играеше от четири години в отбора и беше от клиентите на братята Загорски.

— Кеман изглежда добре.

— Ще изглежда много по-добре, ако прекарва повече време в залата за вдигане на тежести и по-малко в гледане на обяви за стари коли. Но Дан го харесва.

Дан Кейлбоу бе президент на отбора и съпруг на Фийби. Двамата се бяха запознали, когато тя наследи «Старс» от баща си. По онова време той беше главен треньор, а госпожицата нищо не разбираше от футбол, което сега бе много трудно да се повярва. Битките помежду им бяха не по-малко легендарни от последвалата бурна любовна история помежду им. Миналата година една от кабелните телевизии показа сладникав филм за тях, а Дан все още беше обект на подигравки, тъй като ролята му се изпълняваше от един бивш рок певец.

— Искам тригодишен договор — заяви Фийби, имайки предвид Кейлеб Креншо.

— И аз на твое място щях да искам същото, но Кейлеб ще подпише само за две години.

— Три. И не подлежи на обсъждане — отсече тя и се зае да му разясни позицията си, без да поглежда документите, изреждайки сложните сметки с дрезгавия си чувствен глас.

И двамата имаха отлична памет, затова Хийт също не си водеше бележки.

— Знаеш, че не мога да посъветвам Кейлеб да приеме това предложение. — Той подпря крака си на пейката до нея. — След две години той ще струва с милиони повече, отколкото ще му плащаш.

И тъкмо заради това тя искаше тригодишен договор.

— Само ако междувременно не бъде контузен — възрази желязната собственичка на «Старс» точно както той очакваше. — Рискът е изцяло за моя сметка. Ако на третата година си контузи коляното, ще трябва да продължавам да му плащам, без да играе.

И тя продължи в същия дух, като изтъкваше алтруизма си, наблягайки на безкрайната благодарност, която играчът трябва да изпитва само заради честта да носи същия екип като легендарните Боби Том Дентън, Кал Бонър, Дарнъл Пруит и дори прочутия Кевин Тъкър.

Хийт я заплаши с протакане на преговорите, макар че нямаше подобно намерение. Това, което някога му се струваше идеално средство за сключване на сделки, сега възприемаше като отчаяна мярка, която можеше да причини повече вреда, отколкото да донесе полза.