Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Оказа се, че не особено, когато е твърде близо и лично.

Челото й още повече се намръщи.

— Нищо, ще й помогна да го преодолее. Ще й обясня, че момчетата са страшни само ако им позволиш да ти се качат на главата.

Не биваше да се усмихва, но нали тъкмо заради това новият му план щеше да сработи много по-добре от стария? Още от самото начало Анабел го правеше щастлив, но той така се бе отплеснал в погрешната посока, че не бе разбрал какво означава това. Тази жена не беше съпругата от мечтите му. Далеч не беше идеалът му. Мечтите му бяха следствие от неувереността, комплекса за малоценност, незрелостта и грешно насочените му амбиции. Не, Анабел беше жената, с която искаше да прекара живота си… жената, която щеше да го дари с истинско щастие.

Интуицията му подсказваше, че тя надали ще приеме спокойно новината за края на връзката му с приятелката й, още повече че той не съумяваше да прикрие усмивката си.

— Работата е там, че… Между мен и Делейни всичко приключи.

Чашата й с кафе се озова с трясък върху масата. Младата жена скочи от стола.

— Не. Нищо не е приключило. Това е само препятствие по пътя.

— Опасявам се, че не е така. Снощи тя за пръв път видя какво представлява истинският ми живот и гледката съвсем не й хареса.

— Всичко ще уредя. Ще й обясня, че…

— Не, Анабел — прекъсна я той твърдо. — Това не може да се уреди. Не искам да се женя за нея.

— Ти за никоя не искаш да се жениш! — избухна тя.

— Това… не е съвсем вярно.

— Вярно е . И ми писна от това. Писна ми от теб! — Размаха ръце гневно. — Ти ме подлудяваш и повече не издържам. Уволнен си, господин Чампиън. Този път аз те уволнявам.

Хийт не очакваше такива яростни упреци. Трябваше да действа по-предпазливо.

— Аз съм клиент — припомни й. — Не можеш да ме уволниш.

Очите й с цвят на мед го пронизваха изпепеляващо.

— Току-що го направих.

— В своя защита мога да изтъкна, че бях изпълнен с най-добри намерения. — Бръкна в джоба си и извади бижутерската кутийка. — Бях решил снощи да й предложа. Вечеряхме в «Чарли Тротър». Храната бе отлична, настроението — чудесно, а аз носех пръстена. Но точно когато се готвех да й го връча… ти ми позвъня.

Млъкна и я остави сама да си направи изводите, с което тя, като всяка жена, се справи достатъчно бързо.

— О, боже! Пак аз съм виновна за всичко.

Добрият агент винаги умее да прехвърля другиму вината, но като я видя толкова съкрушена, се принуди да й каже истината.

— Проблемът не беше твоето обаждане. През цялата вечер се канех да й дам пръстена, но все не можех да го извадя от джоба. Това не ти ли подсказва нещо?

Като пое вината върху себе си, той отново подпали фитила на гнева й.

— За теб никоя не е подходяща! Кълна се, че ще намериш недостатък дори и на Богородица. — Грабна кутийката от ръката му, отвори я и присви устни. — Това ли е най-доброто, което успя да намериш? Ти си мултимилионер!

— Именно! — Не се нуждаеше от друго доказателство, че Анабел Грейнджър е от жените, които се срещат една на милион. — Не разбираш ли? Тя обича всичко да е изискано. Щеше да се смути, ако бях избрал някой по-голям диамант. Мразя този пръстен. Можеш да си представиш как щяха да реагират момчетата, като видят това жалко камъче на пръста на съпругата ми.

Тя хлопна капачето на кутийката и я тикна в дланта му.

— Въпреки това си уволнен.

— Разбирам.

Той пъхна кутийката в джоба си, допи кафето и тръгна към вратата.

— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако се сбогуваме още сега.

Надяваше се, че треперенето в гласа й не е само плод на въображението му.

— Така ли си решила?

Изкушението да потуши гнева й с целувка беше почти неустоимо, но колкото и да беше съблазняващо краткотрайното удовлетворение, трябваше да мисли за бъдещето. Затова само се усмихна и си тръгна.

Навън свежият утринен въздух ухаеше на есен. Хийт пое дълбоко дъх и с лека стъпка се отправи към колата. Изминалата вечер с футболистите му бе отворила очите за това, което отдавна трябваше да проумее.

Анабел Грейнджър бе неговата идеална половинка.

21.

От деня, в който Анабел прекрачи прага на офиса на Хийт, животът й се бе превърнал във виенско колело, въртящо се с тройна скорост. Извисяваше се до върха, оставаше там за няколко блажени секунди, а после с главозамайваща скорост политаше към дъното. Докато се приготвяше за вечерята по случай рождения си ден, си казваше, че се радва, задето го е уволнила. Той беше луд. Дори още по-лошо — подлудяваше и нея. Поне тази вечер нямаше да има време да мисли за него. Ще се постарае семейството й да види в какво се бе превърнала. Вече не беше неудачница или черната овца в семейството, а почти успяла, трийсет и две годишна бизнес дама, която не се нуждае от ничий съвет или съжаление. «Идеалната половинка» може и да не беше кандидат за класацията на «Форбс» с петстотинте най-богати компании, но поне вече започваше да носи печалби.