Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Беше забавно, но храната изстива — въздъхна Анабел и Хийт долови искрена нотка на съжаление в гласа й. — Шон, това са страхотни обици, но майка ти ще ме убие.

Да не говорим какво щеше да направи агентът му.

Някъде към два сутринта запасите от бира, които две момчета скришом попълваха, окончателно свършиха и тълпата започна да се разотива. Анабел възложи на Хийт да проверява трезвеността им и да ги изпраща по домовете им. Той извика таксита, най-пияните натовари в няколко коли с по-трезви шофьори. За цялата вечер избухна само една кавга и тя не беше за ключове на кола. Робилард се обиди от подмятането на съотборника му Дюит, че единствената причина Дийн да си купи порше вместо жестока ескалада била, за да е в тон с цвета на дантелените му гащи. Наложи се двама играчи на «Беърс» да ги разтървават.

— Кажи ми истината — попита Анабел агента. — Те наистина ли са ходили в колеж?

— Да, ходили са, но това не означава, че са присъствали в часовете.

Към два и половина тя заспа в единия ъгъл на дивана, а Леандро — в другия. Чампиън и Робилард разчистваха кухнята. Хийт хвърли на Дийн найлонова торба за боклук.

— Събери онези празни бутилки от уиски.

— След като никой не е убит, навярно тя няма да обърне внимание.

— По-добре да не рискуваме. Тази вечер беше доста бясна.

Набутаха остатъците от храната в торбите и ги занесоха до контейнерите за смет на алеята отпред. Дийн погледна отвратено Шърман.

— И като си помисля, че тя се опитваше да ме убеди да си сменим колите. Заяви, че ако карам два дни тази купчина ламарина, ще остана в досег с реалния свят.

— Да не говорим, че през това време тя ще се радва на поршето ти.

— Струва ми се, че й го изтъкнах. — Запътиха се към къщата. — Как така тази вечер не се опита да ми завреш договора под носа?

— Изгубих интерес. — Хийт му задържа вратата отворена, за да мине. — Свикнал съм да работя с по-решителни момчета.

— Че аз съм самата решителност. Знаеш ли, единствената причина още да не съм подписал с никой агент е, защото много ми харесва да ме ухажват. Няма да повярваш какви боклуци ми изпращат агентите и не говоря само за билети за първия ред за концерти. Братята Загорски ми купиха седжуей*.

[* Двуколесен електромобил. — Бел.прев.]

— Е, докато тънеш в разкош, помни, че «Найки» ще започнат да забравят причините, поради които искат захаросаното ти личице да се усмихва на всички по улиците от билбордовете с рекламите им.

— Като заговорихме за подаръци… — Дийн се облегна на плота с лукаво изражение. — Направо се влюбих в новия ролекс субмаринер, който наскоро видях по магазините. Онези приятелчета определено знаят как да правят страхотни часовници.

— Какво ще кажеш вместо това да ти изпратя кошница цветя в тон с красивите ти сини очи?

— Това беше грубо, човече. — Дийн извади ключовете на колата си от буркана на Анабел за домашни сладки с образа на Хелоу Кити заедно с бисквитка «Орео». — Чудно ми е как си станал такъв суперагент с това поведение.

— Изглежда, никога няма да разбереш. Ти губиш.

Робилард отхапа със здравите си бели зъби от бисквитката, ухили се развеселено и излезе от кухнята.

— До скоро, Хийтклиф — подметна през рамо.

Хийт натовари Леандро на едно такси и го изпрати у дома. Усмивката не слизаше от лицето му. Дийн и Анабел не ги свързваше абсолютно нищо, освен лудориите. Тя не беше влюбена в него. Държеше се с русокосия хубавец така, както с останалите играчи — като към големи деца. Всички приказки, които му наговори, бяха пълна измама. А ако куотърбекът бе влюбен в нея, със сигурност нямаше да си тръгне тази нощ и да я остави с друг мъж.

Тя лежеше настрани и лекото й дишане повдигаше падналата върху устните й къдрица. Хийт намери одеяло и я зави, а тя дори не помръдна. Запита се колко лошо ще е да пъхне ръка под завивката и да й свали дънките, за да спи по-удобно?

Много лошо.

Колкото и да мислеше, имаше само една причина, поради която Анабел си бе съчинила тази история с Дийн. Защото беше влюбена в клиента си и искаше да спаси гордостта си. Забавната, енергична, игрива, великолепна Анабел Грейнджър го обичаше.

Усмивката му стана още по-широка и за пръв път от месеци му стана леко и спокойно на душата. Изумително е какъв покой може да ти донесе яснотата.

Събуди го телефонен звън. Протегна се през нощната масичка и промърмори в слушалката.

— Чампиън.

Последва продължително мълчание. Той отпусна глава на възглавницата и отново се унесе.