Миро_Д - Unknown

— Какво съвещание имаш утре сутринта? – попита тя. – Ти нямаш никакви срещи и съвещания. Дори не ставаш преди обяд.

— Ти си моята среща. – Той кимна към телефона. – Папараците са открили, че вече не сме във Вегас, и къщата е под обсада. Налага се още тази седмица да сложим порта с охранителна система. Ще ти дам възможността ти да платиш за това удоволствие.

— Каква изненада!

— Ти си тази с големите мангизи.

— Ще си ги приспаднеш от петдесетте хиляди долара на месец, които ти плащам – отряза го Джорджи, загледана в афиша на Дон Чийдъл. – Трябва да съставим план. Първата ни работа утре сутринта е да…

— Аз съм на меден месец. Никакви делови разговори.

— Трябва да поговорим. Налага се да решим…

— Джорджи! Тук ли си?

Сърцето й се сви. Част от съзнанието й се питаше как бе успял да я открие толкова скоро. Друга се чудеше защо му е отнело толкова дълго време.

По чакълестата пътека към къщата за гости се чуха приближаващи стъпки и след миг се появи баща й. Както винаги, беше строго облечен – бяла риза, светлосив панталон и мокасини от мека кожа с елегантни пискюли отпред. На петдесет и две, Пол Йорк беше строен и слаб. С очилата без рамки и вълнистата посребрена коса удивително приличаше на Ричард Гиър.

Той пристъпи вътре и се втренчи изпитателно в дъщеря си. С изключение на зеления цвят на очите, двамата по нищо не си приличаха. Джорджи бе наследила голямата уста и кръглото лице от майка си.

— Джорджи, какво си направила? – попита той с тих, почти безразличен глас.

И изведнъж тя отново се превърна в осемгодишно момиченце и същите студени зелени очи я осъждаха, задето беше оставила скъпото пале булдог да избяга по време на снимки на реклама за кучешка храна или е разляла сок върху роклята си преди поредното прослушване. Колко й се искаше той да е един от онези пълнички татковци с вечно разрошени коси и измачкани дрехи, които не разбират нищо от бизнес и се интересуват единствено от щастието на дъщеря си. Младата жена побърза да се окопити.

— Здравей, татко.

Той скръсти ръце зад гърба си и зачака търпеливо обяснението й.

— Изненада! – грейна тя във фалшива усмивка. – Не че е съвсем изненада. Искам да кажа… Сигурно си знаел, че се срещаме. Всички видяха снимките, направени в „Айви”. Да, отстрани може да изглежда малко прибързано, но ние всъщност пораснахме заедно и… Всичко е както трябва. Нали, Брам? Нали всичко е супер?

Ала младоженецът беше прекалено зает да се наслаждава на притеснението й, за да побърза да й заприглася.

Баща й старателно избягваше да гледа в неговата посока.

— Бременна ли си? – попита със същия безразличен глас.

— Не! Разбира се, че не! Това е… – тя се опита да не се задави със следващите думи – брак по любов.

— Вие се ненавиждате един друг.

Брам най-после благоволи да се надигне от креслото и се приближи към съпругата си.

— Всичко остана в миналото, Пол – обяви той и я прегърна през кръста. – Вече сме други хора.

Пол продължи да го игнорира.

— Имате ли някаква представа колко репортери са се събрали отвън? Когато идвах, се нахвърлиха върху колата ми.

Джорджи се запита за миг как я бе намерил в къщата за гости, сетне осъзна, че баща й не би се спрял пред нещо толкова незначително като входен звънец, на който никой не отговаря. Представяше си го как се промъква през храстите и излиза на пътеката, без да измачка дрехите си или да разроши косата си. За разлика от нея, Пол Йорк никога не се смущаваше, не разваляше дрехите или прическата си. И никога не губеше своята целеустременост. Тъкмо заради това му беше толкова трудно да разбере защо изведнъж дъщеря му реши да си вземе шестмесечен отпуск.

— Трябва незабавно да се погрижиш за репортерите – заяви той.

— Двамата с Брам тъкмо обсъждахме следващата стъпка.

Пол най-накрая насочи вниманието си към новоизлюпения си зет. От самото начало двамата бяха врагове. Брам мразеше постоянната намеса на Пол по време на снимките, особено старанието му Джорджи да бъде водеща изпълнителка и да получава най-големия хонорар. А Пол ненавиждаше всичко в Брам.

— Не проумявам как си успял да убедиш Джорджи да се съгласи на тази лудост – поде баща й, – но отлично зная защо. Искаш да се издигнеш отново на неин гръб, възползвайки се от популярността й точно както някога. Искаш да я използваш, за да възродиш жалката си кариера.

Баща й не знаеше за парите, затова грешеше, което му се случваше много рядко.

— Не говори така! – Налагаше се поне да се престори, че защитава Брам. – Именно заради това не ти се обадих. Знаех, че ще се разстроиш.