Миро_Д - Unknown

— Да се разстроя? – Баща й никога не повишаваше глас, което правеше презрението му още по-болезнено. – Да не би съзнателно да се опитваш да провалиш живота си?

Не, тя се опитваше да го спаси.

Пол се залюля на пети, точно както правеше в детството й, когато не си бе научила репликите.

— А аз си мислех, че най-лошото вече е зад гърба ни.

Джорджи знаеше какво имаше предвид баща й. Той обожаваше Ланс и побесня, когато двамата се разделиха. Понякога й се искаше той просто да дойде и да й каже откровено това, което мисли, а именно, че всяка истинска жена щеше да съумее да задържи съпруга си.

— Не смятам, че някога съм бил толкова разочарован от теб – поклати глава баща й.

Думите я раниха право в сърцето, но тъй като тя бе твърдо решила да стане самостоятелна личност, се насили да изстиска още една сияйна усмивка.

— И като си помислиш, че съм само на трийсет и една. Имам достатъчно време да подобря това си постижение.

— Достатъчно, Джорджи – почти любезно се намеси Брам, като свали ръка от кръста й. – Пол, нека ти го обясня съвсем ясно. Сега Джорджи е моя съпруга, това е моят дом, затова се дръж прилично. В противен случай не си добре дошъл.

Тя затаи дъх.

— Наистина ли? – процеди Пол със свити устни.

— Наистина – не му остана длъжен Брам и се запъти към вратата. Но преди да стигне до нея, се върна обратно, изпълнявайки някогашния си фалшив маньовър за излизане също така безупречно, както в епизодите на „Скип и Скутър”. Дори започна със същите реплики: – О, и още нещо… – Така правеше, когато се отплесваше от сценария, при това винаги с усмивка. – Бих искал да видя данъчните декларации на Джорджи за последните пет години. Както и финансовите й отчети.

Джорджи не можеше да повярва на ушите си. Как можа да… Пристъпи към Брам.

Лицето на баща й почервеня от гняв.

— Да не би да намекваш, че съм управлявал лошо парите на Джорджи?

— Не зная. Лошо ли си ги управлявал?

Брам бе отишъл твърде далеч. Може и да не понасяше постоянните опити на баща си да контролира всяка нейна стъпка и определено се съмняваше в удачния му подбор на последните сценарии, но той беше единственият човек в света, комуто вярваше безгранично, що се отнася до пари. Би било прекрасно, ако всички деца актьори имаха такъв безупречно честен родител, който да защитава финансовите им интереси.

Външно баща й изглеждаше още по-спокоен, което никога не беше добър знак.

— Ето че стигнахме до истинската причина за този брак. Парите на Джорджи.

Брам изкриви арогантно устни.

— Първо заяви, че съм се оженил за дъщеря ти заради кариерата си… Сега смяташ, че е заради парите… Човече, ожених се за нея заради секса.

Джорджи се спусна напред и застана между двамата.

— Добре, за тази вечер ми стига. Ще ти се обадя утре, татко. Обещавам.

— Това ли е? Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

— Ако ми дадеш две минути, може би ще успея да измисля някоя остроумна реплика за финал, но засега се боя, че това е единственото, което ми хрумва.

— Позволи ми да те изпратя – намеси се Брам услужливо.

— Няма нужда. – Баща й се отправи към вратата. – Вече зная пътя.

— Но, татко, наистина… Позволи ми…

Но той вече крачеше по покрития с чакъл вътрешен двор. Тя се свлече в хлътналия кафяв кожен диван точно под Хъмфри Богарт.

— Беше доста забавно – отбеляза Брам.

Джорджи стисна юмруци в скута си.

— Не мога да повярвам, че просто ей така го обвини в непочтеност. И точно ти… който си образец на финансово безхаберие! Не е твоя работа как баща ми управлява моите пари!

— Щом не крие нищо, значи няма да е против да предостави счетоводните документи.

— Но аз съм против! – скочи на крака Джорджи. – Моите финанси са поверителни и още утре сутринта ще се обадя на адвоката си, за да съм сигурна, че ще останат такива. – Освен това трябваше да поговори със счетоводителя си, за да потули от баща й петдесетте хиляди долара на месец, които щеше да превежда на Брам. „Домакински разходи” и „увеличаване на охраната” звучаха доста по-добре, отколкото „съпружески хонорар”.

— Не се впрягай толкова – изгледа я той насмешливо. – Наистина ли смяташ, че умея да чета финансови отчети?

— Ти съзнателно си го дразнил?

— А ти не се ли забавлява поне мъничко? Сега баща ти знае, че не може да ме командва като теб.

— Аз сама управлявам живота си – сряза го Джорджи. Или поне се опитваше.

Тя очакваше той да възрази, но Брам изключи настолната лампа и я побутна към вратата.