Миро_Д - Unknown

— Време е за лягане. Обзалагам се, че ще ти бъде приятно да ти разтрия гърба.

— А аз се обзалагам, че няма да ми е приятно. – Тя излезе, а той затвори вратите зад тях. – Защо продължаваш да настояваш за секс? Та ти дори не ме харесваш.

— Защото съм мъж, а ти си на разположение.

Мълчанието й бе по-красноречиво от всякакви думи.

7

На сутринта Джорджи оправи грижливо леглото, в което бе спала сама, и слезе долу. В кухнята завари млада жена, застанала в ъгъла, с гръб към вратата. Пред нея имаше гевгир, пълен с ягоди. Боядисаната й черна коса от едната страна беше късо подстригана до брадичката, а от другата – на етажи. На тила й се виждаше татуировка от три малки японски йероглифа, която се губеше надолу в сивата тениска. Голямата дупка отстрани на джинсите бе забодена с безопасна игла. Непознатата приличаше на пънк рокаджийка от деветдесетте години на миналия век и Джорджи нямаше представа какво търси в кухнята на Брам.

— Ъ… добро утро. – Момичето не отвърна на поздрава й. Джорджи не беше свикнала на подобно грубо отношение, обикновено хората се разтапяха от любезности пред нея, и опита отново: – Аз съм Джорджи.

— Сякаш не го зная – промърмори троснато момичето, без да се обърне. – Правя специалната протеинова напитка на Брам. Ако искаш нещо, ще трябва сама да си го приготвиш. – Моторът на блендера забръмча.

Джорджи изчака, докато машинката спре.

— А ти си…

— Икономката на Брам. Чаз.

— Съкратено от…

— Чаз.

Джорджи разбра посланието. Чаз я мразеше и не желаеше да разговаря. Типично в стила на Брам да има икономка, която прилича на излязла от филм на Тим Бъртън. Джорджи започна да отваря вратичките на бюфета, търсейки чаша. Намери една и я отнесе до кафеварката.

Чаз се извърна към нея.

— Това е специалният сорт кафе на Брам. Само за него – уточни тя. Имаше гъсти черни вежди, една от които с пиърсинг, и дребни, остри черти на лицето, с враждебно изражение. – Обикновеният сорт кафе е в онзи шкаф.

— Сигурна съм, че той няма да има нищо против, ако изпия чаша от неговото специално кафе. – Джорджи измъкна каничката от кафеварката.

— Приготвила съм само за един човек.

— Може би занапред ще е по-добре да приготвяш кафе за двама. – И без да обръща внимание на отровните погледи на икономката, Джорджи взе една ябълка от мексиканската керамична купа и отнесе всичко на верандата.

Изпи половината чаша – кафето беше превъзходно – и чак тогава провери есемесите си. Ланс отново й бе писал, този път от Тайланд: „Джорджи, това е лудост. Обади ми се веднага”.

Тя изтри есемеса, след което се обади на пиара и адвоката си. Смътните й обяснения за случилото се през уикенда ги вбеси, ала тя нямаше намерение да казва на никого истината, дори на хората, на които се предполагаше, че трябва да се доверява. Използва същия сценарий, който бе сервирала вчера на секретаря си, за да го помоли да започне да опакова личните й вещи.

— Не мога да повярвам, че точно вие не сте се досетили, че двамата с Брам се срещаме. Разбира се, ние се постарахме да опазим връзката си в тайна, но вие обикновено винаги сте успявали да ме разгадаете.

Най-после събра смелост да се обади на Саша. Започна да я разпитва за пожара в офиса й, но приятелката й тутакси я прекъсна.

— Вече всичко е под контрол. А сега ми обясни какво става наистина и не ми пробутвай онези смехотворни небивалици, които си сервирала на Ейприл – че двамата с господин Секси сте изпаднали в умиление и носталгия, докато сте гледали повторението на някаква серия от „Скип и Скутър”.

— Това е моята версия и всички ще се придържаме към нея, става ли?

— Но…

— Моля те.

Саша най-после се предаде.

— Добре, засега млъквам, но когато дойда следващия път в Ел Ей, двете с теб ще си поговорим надълго и нашироко. За съжаление, се налага да остана още за известно време в Чикаго.

Джорджи винаги очакваше с нетърпение посещенията на Саша, но сега се зарадва, че инквизиторският разпит се отлага.

Не си даде труд да се обади на агентката си. Баща й щеше да се оправи с Лора. Опитите й да заслужи любовта му бяха все едно да пълни кофа без дъно. Колкото и да се стараеше, никога нямаше да постигне целта. Един ден трябваше да престане да се опитва. Колкото до това, да му каже истината… Не и сега. Никога.

Брам се появи на верандата, довършвайки остатъците от нещо розово, гъсто и пенесто. Докато оглеждаше как тениската прилепва към непознатите за нея мускулести гърди, Джорджи реши, че някогашният му хероинов шик й харесва повече. Или поне го разбираше. Наблюдаваше завистливо как последното късче ягода изчезва в устата му. И на нея й се искаше да се наслади на пенлив розов шейк на закуска. Но пък тя често искаше неща, които не можеше да има. Щастлив брак, деца, нормални отношения с баща си и кариера, която с годините ще става все по-успешна. Засега щеше да се задоволи с нещо по-скромно – добре обмислен план, който да накара публиката да повярва, че е влюбена.