Миро_Д - Unknown

— Почивката свърши, Скип – заяви Джорджи и се надигна от стола. – Както и уикендът. Репортерите искат отговори. Необходимо е да съставим план поне за следващите няколко дни. Първото нещо, което трябва да направим…

— Не разстройвай Чаз – прекъсна я рязко Брам, облизвайки розовото пенесто балонче от ъгъла на устата си.

— Аз ли я разстройвам? Това момиче е ходеща, говореща машина за грубости.

— Освен това е най-добрата икономка, която съм имал.

— Тя ми прилича на осемнайсетгодишна. Кой наема толкова младо момиче за икономка?

— Тя е на двайсет и аз я наемам. Не се занимавай с нея.

— Ще бъде малко трудно, ако живея тук.

— Хайде да се изясним. Ако се наложи да избирам между теб и Чаз, без да се замисля, ще избера нея. – Брам и празната чаша изчезнаха в къщата.

Очевидно двамата с икономката спяха заедно. Това би обяснило враждебността на Чаз. Тя не приличаше на обичайните му секси куклички, но какво ли знаеше Джорджи за сегашните му предпочитания? Не знаеше нищо и не желаеше да узнава.

Арън Уигинс, личният й секретар, пристигна след половин час. Джорджи задържа входната врата, за да може да се промуши с най-големия й куфар и няколко тоалета на закачалки.

— Отвън прилича на военна зона – обяви той с въодушевлението на двайсет и шест годишно момче, все още обсебено от видео игрите. – Папараци, телевизионни репортери от новинарски канали. Зърнах и онова пиленце от „И! Нюз”.

— Прекрасно – промърмори Джорджи мрачно.

Арън беше новият й личен секретар, след като предишният дезертира в лагера на Ланс и Джейд. Беше почти толкова широк, колкото и висок – навярно около сто и трийсет килограма и едва метър и седемдесет и пет висок. Твърдата му, остра кестенява коса стърчеше като четка около кръглото розовобузесто лице. Имаше малка пухкава уста, а върху дългия му нос бяха кацнали старомодни очила с рогови рамки.

— Утре ще опаковам и останалите ти дрехи – обеща той. – Къде да занеса тези?

— На горния етаж. Дрешникът на Брам е пълен, затова приспособявам стаята до спалнята за гардеробна.

Когато се качиха на горния етаж, Арън вече се задъхваше, а дръжката на голямата му кожена чанта се бе изхлузила до лакътя. Жалко, че той не полагаше достатъчно грижи за себе си и пренебрегваше деликатните й намеци за физическата му форма. Докато минаваха покрай спалнята на Брам, Арън надникна и се спря.

— Супер.

Имаше предвид акустичната стерео уредба, а не обзавеждането.

— Имаш ли нещо против, след като оставя багажа, да огледам по-отблизо? – помоли той.

Тъй като знаеше увлечението му по всички новости в техниката, Джорджи не можа да му откаже. Той отнесе дрехите и куфара в съседната стая и се върна, за да се полюбува на електрониката.

— Впечатляващо.

— Ще купонясваме ли, бейби? – разнесе се меден глас от прага.

Арън ахна смутено.

— Аз съм Арън. Личният секретар на Джорджи.

Брам повдигна удивено идеалните си вежди към Джорджи. Личните секретари обикновено бяха млади хубавици или елегантно изтупани гейове. Арън не се вместваше нито в една от двете категории. Джорджи не искаше да го назначава, въпреки настойчивите препоръки на баща й. Но по време на интервюто противопожарната аларма в къщата й се задейства и Арън толкова бързо и ловко се справи с проблема, че тя реши да му даде шанс. Той се оказа умен, приветлив, акуратен, надежден и без да капризничи, изпълняваше всичките й поръчения. Освен това беше непретенциозен, с ниско самочувствие и никога не я молеше за услуги от рода на пропуски за модни клубове или скъпи ресторанти, нещо, което предишният й секретар смяташе за даденост.

Мнозина млади мъже като Арън бяха дошли в Ел Ей от малките си родни градчета в Средния запад с надеждата да правят специалните ефекти в холивудските продукции, но много скоро разбираха, че тези длъжности са вече заети. Сега Арън работеше като личен секретар на Джорджи и поддържаше уебсайта й. В свободното си време играеше на видео игри и поглъщаше огромни количества вредни храни, като чипсове, снаксове, ядки и мазни сандвичи.

Арън се ръкува с Брам, след което посочи към акустичната уредба, която се намираше в дървен шкаф с привидно груби врати, като че ли задигнат от хасиенда на испански мисионери.

— Четох за този модел. Откога го имаш?

— Взех го миналата година. Искаш ли да ти го демонстрирам?