Миро_Д - Unknown

— Не. – Съчувствието в гласа на Ейприл едва не я накара да избухне в сълзи. – Добре съм. Наистина. Само съм малко разстроена и не съм съвсем на себе си. Обичам те.

Тя затвори и се застави да погледне реалността в очите. За известно време се налагаше да остане в тази къща. Публиката очакваше, че като щастливи младоженци двамата няма да се разделят нито за минута. Щяха да минат седмици, преди Джорджи да може да отиде някъде без него. Отпусна се отново на шезлонга, затвори очи и се опита разумно да обмисли всичко. Ала тъй като нямаше лесни отговори, накрая задряма под звъна на медните вятърни камбанки.

Но когато след два часа се събуди, не се чувстваше по-свежа и отпочинала. Неохотно се запъти към горния етаж. От дъното на коридора се разнасяха оглушителни латино ритми. Решена да разузнае какво става, тя мина покрай спалнята на Брам и зърна куфара си, оставен в средата на пода.

Да бе, как ли пък не! Тази няма да я бъде!

Ако й бяха предложили да отгатне как изглежда спалнята на Брам Шепърд, Джорджи щеше да си представи нещо като дискотека с пилон за стриптийзьорки, но щеше да сгреши. Голият сводест таван и стените с груба мазилка с цвят на кафява елда създаваха впечатление за богатство, елегантност и чувственост, но без следа от пошлост. Правоъгълни кожени панели в бронзова решетка служеха за табла на огромното легло, а удобният кът за отдих бе разположен в кулата, която Джорджи бе видяла още с идването си.

Когато влезе да вземе куфара си, музиката спря. Миг по-късно Брам се появи на вратата на спалнята с мокра тениска с логото на „Лейкърс” и сиви спортни шорти. Само като го видя толкова бодър и пращящ от здраве, гневът й избухна:

— Запознах се долу с приятелката ти! Тя падна на колене и ми благодари, задето съм я отървала от теб.

— Надявам се, че си била любезна с нея.

Дори не благоволи да се извини за лъжата си, но Брам никога не й се бе извинявал за нищо сторено. Джорджи се приближи към него.

— Няма никаква приятелка и никакъв апартамент. Това е твоята къща и аз настоявам да престанеш с лъжите.

— Не можах да се сдържа. Ти ми действаш на нервите. – Той я подмина невъзмутимо и се насочи към банята.

— Говоря сериозно, Брам! Заедно сме в тази история. Колкото и да ненавиждаме създалата се ситуация, официално сме един екип. Ясно ми е, че ти не разбираш какво означава това, но аз – да. Един екип може да работи само когато членовете му действат заедно.

— Добре. Пак започваш да ми лазиш по нервите. Опитай се да се развлечеш с нещо, докато се къпя. – Изхлузи тениската и се скри в банята. – Освен ако… – подаде глава през вратата, – не искаш да скочиш под душа и да си поиграем на някои водни игрички. – Отправи й престорено сладострастен поглед. – След вчерашната нощ… не бих казал, че си нимфоманка, но си доста близо.

О, не. Нямаше да я победи толкова лесно. Джорджи вирна брадичка и му отвърна с не по-малко жарък поглед.

— Боя се, че ме бъркаш с онзи немски дог, който имаше някога.

Той се засмя и затвори вратата на банята.

Младата жена грабна куфара си и го изнесе в коридора. Отново я налегна усещането, че се е озовала в капан, и сърцето й бясно се разтуптя. Спря се и си заповяда да се овладее. Довечера все трябваше да спи някъде. Беше зърнала къща за гости отзад в двора, но Брам със сигурност имаше някаква прислуга, затова не биваше да се настанява толкова надалече.

Огледа горния етаж и откри пет спални. Брам използваше едната за килер, другата бе превърнал в добре оборудвана фитнес зала, а третата беше просторна, но празна. Само стаята до главната спалня беше обзаведена с двойно легло с табла, украсена с резба, и скрин в същия мавритански стил. Светлината проникваше през френските прозорци, водещи към задната тераса. Стените в прохладно лимонов цвят контрастираха приятно с тъмното дърво и многоцветния ориенталски килим.

Утре секретарят й щеше да донесе дрехите й, но дотогава Джорджи разполагаше само с един чист комплект дрехи. Разопакова куфара и отнесе тоалетните си принадлежности в принадлежащата баня, изградена от стъклени панели, с под, облицован с аленочервени теракотени плочки. Отчаяно се нуждаеше от душ, но когато се върна в стаята, за да свали дрехите си, завари Брам проснат на леглото, облечен с чиста тениска и карго шорти, балансирайки върху гърдите си чаша с нещо, което приличаше на уиски. А дори още нямаше два следобед!

Брам завъртя чашата между пръстите си.

— Не е уместно да спиш тук. Икономката ми живее над гаража. Опасявам се, че тя ще забележи, ако спим в отделни легла.