Миро_Д - Unknown

— Не изгарям от нетърпение да пътувам до Ел Ей, следвана по петите от глутница папараци. Както би казала принцеса Даяна „вече сме го преживели”.

— Погрижил съм се за това.

— Та ти не си способен да се грижиш дори за себе си.

— Нека ти го обясня другояче. Няма да остана тук. Можеш или да дойдеш с мен, или да обясниш на пресата защо новият ти съпруг е заминал сам.

Явно той печелеше тази схватка, затова Джорджи си позволи само да просъска презрително:

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

Както се оказа, той действително държеше ситуацията под контрол. Ван на фирма за ВиК услуги ги очакваше на тъмната товарна платформа. Брам метна вътре куфарите им, извади от портфейла си две сгънати банкноти и ги пъхна в ръката на шофьора. Сетне й помогна да се качи отзад, последва я и затръшна вратата.

Вътре вонеше на развалени яйца. Сместиха се в теснотията до вратите, със свити колене, облегнати на куфарите.

— По-добре да не пътуваме в тази смърдяща катафалка до Ел Ей – промърмори тя.

— Винаги ли хленчиш така?

Доста често, помисли си младата жена. Поне през последната година. Но това щеше да се промени.

— А ти мислиш само за себе си.

Ванът се наклони, докато слизаше от товарната платформа, и тя залитна към него. Докъде бе стигнала! Да бяга от Лас Вегас, натикана в задната част на микробуса на някакъв водопроводчик! Притисна буза към сгънатите си колене и затвори очи, опитвайки се да не мисли за това, което ги очакваше.

СКУТЪР: Никога не гледам към звездите.

СКИП: Защо?

СКУТЪР: Защото ме карат да се чувствам толкова незначителна и малка. По-малка от точица. По-скоро ще пъхна ръка в клетката на лъва, отколкото да погледна към звездите.

СКИП: Това е откачено. Звездите са красиви.

СКУТЪР: А мен ме потискат. Искам да постигна големи неща в живота, ала как да го сторя, когато те постоянно ми напомнят колко съм нищожна?

Накрая ванът излезе на магистралата и спря на неравен черен път. Брам скочи на земята. Джорджи подаде глава навън. Беше тъмно като в рог и изглежда, се намираха насред някаква пустош. Тя слезе, заобиколи и се отправи предпазливо към предната част на вана. Фаровете осветяваха дървена табела с надпис: „Джин Драй Лейк”. Редом се виждаше полусъдран плакат, рекламиращ някакъв рок фестивал. Брам говореше с шофьора на очукан стар седан. Джорджи не искаше да разговаря с никого, затова остана на мястото си.

Шофьорът на вана мина покрай нея, понесъл багажа й.

— Наистина много ви харесвах в „Скип и Скутър” – рече той.

— Благодаря. – Толкова й се искаше повече хора да й кажат, че я харесват в някой от другите й филми.

Шофьорът на седана слезе и натовари куфарите им в багажника. Двамата мъже се качиха във вана и потеглиха. Джорджи и Брам останаха сами. Лунната светлина посребряваше лъскавата му коса, която сияеше в мрака.

— Те ще се раздрънкат за това – промърмори Джорджи. – Знаеш, че ще го направят. Историята е прекалено пикантна.

— Когато излезе на бял свят, ние отдавна ще сме си у дома.

У дома . Тя не можеше да си ги представи двамата, наврени в малката й къща под наем. Налагаше се спешно да намери друго жилище, достатъчно голямо, за да се виждат колкото може по-рядко. Когато отвори вратата на колата, погледна часовника си. Беше два часа; бяха изминали само дванайсет часа, откакто се бе събудила и бе установила, че се е накиснала в тази ужасна каша.

Брам се плъзна зад волана. Караше бързо, но не безразсъдно.

— След два дни един мой приятел ще закара колата ми в Ел Ей. Ако имаме късмет, точно толкова време ще мине, преди да разберат, че сме заминали.

— Нуждаем се от място, където да живеем – каза Джорджи. – Ще помоля агента ми по недвижими имоти бързо да намери нещо подходящо.

— Ще живеем в моя дом.

— В твоя дом? Мислех, че пазиш вилата на Тревър в Малибу.

— Отивам там само когато искам да се махна.

— От какво ? – Тя изрита сандалите си. – Почакай. Струва ми се, че Трев ми каза, че живееш в апартамент.

— Има ли нещо лошото в апартаментите?

— Да. Малки са.

— Винаги ли си била такава снобка?

— Не съм снобка. Става дума за лично пространство. Не желая постоянно да се натъкваме един на друг.

— Ще е малко трудно само с една спалня. При все че спалнята е доста просторна.

Джорджи му метна свиреп поглед.

— Няма да живеем в апартамент с една спалня.

— Ако искаш, ти може да не живееш, но това е моят дом и аз не мърдам от там.

Сега вече Джорджи разбра. Ето как възнамеряваше да действа Брам. Щеше да става, както той каже, или излизаше от играта.