Миро_Д - Unknown

Джорджи загърна раменете си с памучен шал и се настани в удобния шезлонг. Само лекият звън на медните вятърни звънчета нарушаваше хладната утринна тишина. Брам очевидно не познаваше добре приятелката си. Жена, притежаваща такъв дом, няма да приеме спокойно новината, че любимият й се е оженил за друга, независимо какви обстоятелствата са го принудили на подобна стъпка. Беше глупак, ако си въобразяваше подобно нещо, което бе странно, защото Брам никога…

Джорджи подскочи толкова рязко, че кафето се разплиска върху ръката й. Облиза го, остави чашата върху купчината списания и се втурна вътре. Изкачи стъпалата на един дъх и намери главната спалня, където Брам лежеше по лице, дълбоко заспал върху огромното легло. Сам.

Джорджи бе забравила най-важното правило, когато си имаш работа с Брам Шепърд – никога да не вярва на нито една негова дума.

За малко да му излее кофа със студена вода върху главата, но размисли. Колкото по-дълго той спеше, толкова по-малко ще й се налага да общува с него. Слезе долу и отново се настани на верандата. В осем часа се обади на Трев, който, както се очакваше, едва не й спука тъпанчето:

— Какво, по дяволите, става?

— Истинска любов – осведоми го тя.

— Не мога да повярвам, че той се е оженил за теб. И още по-малко мога да повярвам, че си го убедила на подобна щуротия.

— Бяхме пияни.

— Повярвай ми, той не може да е бил толкова пиян. Брам винаги знае точно какво прави. Къде е той сега?

— Спи на горния етаж във великолепна къща, която очевидно е негова.

— Купи я преди две години. Само един бог знае как е успял да плати първата вноска. За никого не е тайна, че не е финансово обезпечен.

И тъкмо заради това Брам се бе съгласил да продължат с този брак. Заради петдесетте хиляди долара на месец, които му бе обещала.

Но Трев не знаеше за този „съпружески хонорар”.

— Той е решил, че ти си неговият пропуск към професионален възход. Тази публичност и твоята репутация може да му помогнат да получи някоя и друга прилична роля. Брам се преструва, че не го е грижа, задето е останал без работа по своя вина, но повярвай ми, не е така.

Изнервена, Джорджи слезе от верандата в двора и се загледа в къщата. Втора редица вити колони се извисяваха над първата, поддържайки покрива на терасата, опасваща целия горен етаж, по чиито стени с червеникавокафява мазилка пълзяха гъсто заплетени лози.

— Едва ли е чак толкова закъсал за пари – усъмни се тя. – Къщата е невероятна.

— И е ипотекирана до покрива. Брам направи сам по-голямата част от ремонта.

— Няма начин. Той спомена за някаква безумно влюбена в него жена, която е платила част от сметките.

— Възможно е.

Искаше й се да научи повече, но когато го притисна, Трев на бърза ръка й затвори устата.

— И двамата сте мои приятели и не желая да бъда въвличан в тази история. Макар че определено настоявам да ме поканите на вечеря, за да се полюбувам на искрите, прехвърчащи помежду ви.

Джорджи видя, че на мобилния си телефон има трийсет и осем есемеса, като десет от тях бяха от баща й. Можеше да си представи колко е обезумял, но все още не бе готова да говори с него. Преди два дни Ейприл бе заминала със семейството си за фамилната ферма в Тенеси. Джорджи набра номера й, но щом чу гласа на приятелката си, се разчувства, защитните й прегради рухнаха и тя прехапа устни.

— Ейприл, няма начин да знаеш, че всичко, което смятам да ти разкажа, са куп лъжи, така че с чиста съвест можеш да разпространиш информацията на всички.

— О, слънчице… – Ейприл звучеше като загрижена майка.

— Двамата с Брам се срещнахме случайно в Лас Вегас. Помежду ни мигом запрехвърчаха искри и ние осъзнахме, че винаги сме се обичали. Решихме, че сме изгубили твърде много време, докато сме били разделени, затова се оженихме. Ти не знаеш със сигурност къде сме в момента, но предполагаш, че все още сме заключени в апартамента ни в „Беладжио” и се наслаждаваме на импровизиран меден месец. Представяш си колко се радват всички, че Брам Шепърд най-сетне е улегнал и помъдрял, а светът е получил хепиенда, от който бе лишен с прекратяването на сериала „Скип и Скутър”. – Въздухът заседна в гърлото й като бодливо кълбо. – Би ли се обадила на Саша, за да й разкажеш това, което току-що чу? Ако се появи Мег…

— Разбира се, скъпа, но наистина съм много разтревожена за теб. Още днес ще взема обратния полет и…