Миро_Д - Unknown

Докато стоеше на балкона, облечена като обикновено добро и мило момиче, Джорджи го ненавиждаше толкова силно, че изгаряше от ярост. През първите години на сериала тя бе изпълнена със заслепяващата решителност да вижда в него мрачния романтичен герой, очакващ единствената жена, която можеше да го спаси и изведе на правия път. Ала той се оказа най-обикновена отровна змия, а тя – заслепена наивница, не съумяла веднага да разбере с кого си има работа.

Те прочетоха репликите си и заеха местата си. Камерата заработи. Джорджи чакаше магията да започне и Брам да се преобрази в Скип.

СКИП (гледайки нежно към Скутър): Скутър, какво да правя с теб?

СКУТЪР: Можеш да ме целунеш. Зная, че не искаш. И сега ще кажеш, че аз съм…

СКИП: Истинска напаст.

СКУТЪР: Не исках да съм такава. (Скип се взира изпитателно в очите на Скутър, сетне бавно я целува.)

Джорджи усети натиска на твърдите му устни. Този път магията не сработи. Устните на Скип трябваше да бъдат меки. И Скип не вонеше на цигари, и от него не се излъчваше грубост. Тя побърза да се отдръпне.

— Стоп! – извика Джери. – Има ли някакъв проблем, Джорджи?

— Има проблем, разбира се – намръщи се Брам пред камерата. – Мамка му, едва осем сутринта е.

— Още един дубъл! – отсече режисьорът.

Последва втори, трети. Отново и отново. Беше обикновена екранна целувка, но колкото и да се стараеше, Джорджи не успя да повярва, че Скип я целува, и при всяко докосване на устните им тя отново преживяваше унижението от онази нощ.

След шестия дубъл Брам напусна снимачната площадка, като злобно я посъветва да вземе няколко „шибани урока по актьорско майсторство”. В отговор тя му извика да си изплакне устата с „шибана вода за уста”. Екипът беше свикнал с капризния темперамент на Брам, но никой не очакваше нещо подобно от Джорджи и тя се засрами.

— Простете – промърмори. – Не исках да си го изкарвам на вас. Просто имам лош ден.

Режисьорът уговори Брам да се върне. Джорджи потърси дълбоко в душата си и някак си успя да използва бушуващите в нея емоции, за да предаде смущението на Скутър. Накрая заснеха сцената.

А ето че сега й предстоеше да направи отново това, което мислеше, че никога няма да се повтори – да се целува с Брам Шепърд.

Когато устата на Брам докосна нейната, устните му бяха меки, каквито трябваше да бъдат устните на Скип. Джорджи се опита мислено да се отдръпне в онова тайно кътче, където се бе крила преди толкова много години. Но нещо й пречеше. Брам вече нямаше вкус на дълги разгулни нощи и долнопробни барове. Сега ухаеше на чисто. Е, не като Ланс, който беше вманиачен и постоянно смучеше ментолови таблетки, а чисто като…

Не можеше да го определи, но знаеше, че не й харесва. Искаше Брам да бъде Брам. Искаше киселия вкус на снизхождението му, горчивата жлъч на презрението му. Можеше да се справи и с двете.

Очакваше той да напъха език в гърлото й. Не че го желаеше – пази боже! – но поне щеше да й бъде познато.

Той захапа леко долната й устна, сетне бавно я пусна да стъпи на крака.

— Добре дошла в семейния живот, госпожо Шепърд – промълви с нежен глас, като в същия миг ръката му, скрита в гънките на полата й, я щипна силно по дупето.

Джорджи се усмихна с облекчение. Най-после истинският Брам се бе събудил.

— Добре дошъл в сърцето ми… – отвърна му тя със същата разтапяща нежност, – … господин Джорджи Йорк. – Лакътят й под сакото му се стрелна и го сръга жестоко в ребрата.

Навън бе тъмно, когато Дъфи си тръгна. От рецепцията донесоха съобщение и го пъхнаха под вратата. Телефонната централа на хотела бе прегряла от десетки позвънявания. Навън дежуреше цяла орда от фоторепортери. Джорджи включи телевизора и видя, че сензацията за женитбата им бе водещата новина по всички канали. Докато Брам се обличаше, тя седеше на ръба на дивана и го чакаше.

Всички бяха шокирани.

Никой не бе очаквал това да се случи. И тъй като на телевизионните екипи бяха известни само оскъдни факти, новинарските емисии се опитваха да запълнят празнините в репортажите си с коментари на така наречените експерти, които абсолютно нищо не знаеха.

След краха на първия си брак Джорджи се връща към удобството на познатото…

Може би Шепърд се е уморил от живота на плейбой…

Но дали действително той е поумнял и се е променил за добро? Джорджи е богата жена, така че…

Брам излезе от спалнята с чисти джинси и черна тениска.

— Довечера тръгваме.

Тя изключи звука на телевизора.