Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Отекнаха тръби - знак за Тед да се приближи до олтара, заедно с главния си шафер Кени. Въпреки че Мег не можеше да го види, подозираше, че някой лъч светлина ще избере точно този момент, за да нахлуе през цветните стъкла и да обгърне главата му в един от онези абсурдни ореоли.

С всяка изминала секунда започваше да й става все по-зле.

Лейди Ема вече беше подредила шаферките. С нарастващо чувство на паника Мег видя как Ейприл пристъпва напред, следвана от Тори и Саша. Ръцете й лепнеха, сърцето й биеше учестено. Джорджи изчезна след другите. Останаха само лейди Ема и Луси.

- Толкова си красива - прошепна Луси. - Благодаря ти, че си моя приятелка.

Мег опита да се усмихне. Наистина. Ала лейди Ема вече крачеше по пътеката към олтара и останала единствено с Луси, Мег почувства, че се вледенява.

Луси се размърда.

Ръката на Мег се стрелна напред и я стисна над лакътя.

- Почакай!

Луси погледна през рамо.

- Доведи ми го - изхриптя Мег панически.

Луси я зяпна.

- Шегуваш се, нали?

- Не. - Мег се бореше за въздух. - Трябва да го видя. Сега.

- Мег, не можеш да го направиш.

- Знам. Ужасно е. Но... Доведи ми го, моля те!

- Знаех си, че е лоша идея да дойда тук - измърмори Луси. След което си пое дълбоко дъх, лепна си старата усмивка стил „Белия дом" и тръгна по пътеката.

Не свали усмивката от лицето си, докато не спря пред Тед.

Той я погледна изпитателно. Тя го погледна изпитателно.

- Олеле - каза Кени.

Луси прокара език по устните си.

- Ъъъ... извинявай, Тед. Отново. Извинявай отново. Но... Мег иска да те види.

- Силно те съветвам да не ходиш - прошепна Кени.

Тед се обърна към преподобния Харис Смитуел.

- Извинете ме за минутка.

Множеството направо изригна, когато го видя да поема по пътеката, без да поглежда нито наляво, нито надясно, приковал поглед право напред, към жената, която го чакаше в притвора.

За миг просто се опи от гледката на обичаното лице, обгърнато от бял тюлен водопад. Бузите й бяха бледи, кокалчетата на пръстите, с които стискаше сватбения си букет, бяха пребелели. Той спря пред нея.

- Тежък ден?

Тя опря чело в челюстта му, при което тиарата, придържаща воала й, го смушкав окото.

- Знаеш ли колко силно те обичам?

- Почти толкова, колкото аз обичам теб - отвърна той и нежно я целуна по носа, за да не развали грима й. - Между другото, изглеждаш прекрасно. Само дето... кълна се, че и преди съм виждал тази рокля.

- НаТори е.

- НаТори?

- Втора употреба. То се очакваше, нали?

Тед се усмихна.

- Силно се надявам, че е от сватбата й с Декс, а не от някой от предишните й провали.

- Аха. - Мег кимна и се усмихна. - Ти... напълно ли си сигурен? Аз съм разпиляна.

Очите му я изпиваха.

- Съществува такова нещо като прекалена подреденост, милинка.

- Само че... нека си го признаем. Аз съм умна, но не колкото теб. Искам да кажа... кой ли може да е умен като теб, но все пак... Ами ако ни се родят глупави деца? Не наистина глупави, но... относително казано.

- Разбирам, милинка. Първата сватба си е изнервящо преживяване за всекиго, дори за смел човек като теб. За щастие, аз имам опит със сватбите, така че мога да ти помогна. - Този път реши да рискува с грима й и я целуна лекичко по устните. - Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще те разсъблека, ще изгубя самоконтрола си и отново ще се унижа.

- Така е. - Бузите й най-сетне бяха започнали да си възвръщат цвета. - Държа се глупаво. Но съм толкова стресирана, а когато съм стресирана, понякога забравям, че съм достатъчно добра за теб. Прекадено добра. Защото ти си оставаш не съвсем в ред с това твое желание да угодшп на всички.

- Ти ще ме защитаваш от самия мен.

И от всички останали, добави наум.

- Работа на пълен работен ден.

- Смяташ ли, че ще се справиш?

Мег най-сетне се усмихна.

-Да.

Тед си открадна още една целувка.

- Знаеш колко много те обичам, нали?

-Да.

- Чудесно. Задръж тази мисъл.

А после я взе в прегръдките си и преди тя да успее да му каже, че не е необходимо, че вече се е съвзела и да я пусне още сега... преди да успее да му каже каквото и да било, той пое по пътеката към олтара.

- Тази - обяви пред събралото се множество - няма да ми избяга.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Всяка от книгите ми е самостоятелна, което не пречи на героите от една книга да се отбият в друга. Доста стари приятели се появиха в тази книга: Франческа и Дали Бодин от „Мис Каприз"; Нийли Кейс и Мат Джорик от „Първата дама"; Фльор и Джейк Коранда от „Бляскаво момиче"; Кени Травълър и Ема (пардон, лейди Ема) от „По-кротко, лейди!", която съдържа и историята на Тори и Декс. Можете да зърнете Мег като по-малка във „В името на любовта" и да се запознаете с един по-млад Тед както в „Мис Каприз", така и в „По-кротко, лейди!”. И да, Луси Джорик заслужава своя щастлив край. Докато пиша това, усърдно работя върху нейната история.