Сюзън Филипс - Господин Неустоим

През последните петнайсет години го беше интервюирала на два пъти, което си беше истински рекорд, като се имаше предвид колко много държи той личният му живот да си остане такъв. Сдържаността му го правеше труден обект за интервюиране, ала далеч от обектива на камерата той бе приятен събеседник с чудесно чувство за хумор. Франческа не познаваше жена му толкова добре, но за Фльор Коранда се говореше, че е корава, умна и изключително етична. За съжаление, краткото неловко посещение на семейство Коранда в Уайнет не бе позволило нито на Франческа, нито на Дали да задълбочат познанството си с тях.

Фльор беше дружелюбна, но предпазлива, когато Франческа й се обади в офиса, скалъпвайки история, която донякъде наподобяваше истината, ала пропускайки няколко по-неуцобни подробности, като например своето участие във всичко това. Сподели възхищението си от Мег и убедеността си, че Тед и Мег изпитват силни чувства един към друг.

- Сигурна съм, Фльор, че един уикенд в Сан Франциско ще им даде възможността, от която толкова се нуждаят, да се срещнат отново и да оправят отношенията си.

Фльор не беше глупачка и веднага се съсредоточи върху очевидното:

- Мег няма достатъчно пари, за да предложи такава сума.

- Което прави цялата ситуация още по-вълнуваща, нали?

Последва кратка пауза. Най-сетне Фльор попита:

- Мислиш ли, че е бил Тед?

Франческа не искаше да лъже, но също така нямаше намерение да признае какво бе сторила.

- В града доста се говори за това. Няма да повярваш какви теории чух само. - Тя заприказва по-бързо: - Няма да те притискам за телефона на Мег... - Замълча за миг с надеждата Фльор все пак да й го предложи, но когато това не стана, продължи: - Да го направим. Аз ще се погрижа разписанието за уикенда да бъде изпратено директно на теб заедно с двупосочен билет за Мег от Лос Анджелис до Сан Франциско. Комитетът планираше да използва частен самолет, но при тези обстоятелства това ми се струва по-добро решение. Съгласна ли си?

Затаи дъх, ала вместо да й отговори, Фльор попита:

- Разкажи ми за сина си.

Франческа се облегна в стола си и се загледа в снимката,

която бе направила на Тед, когато беше на девет години. Глава, прекадено голяма за дребното му слабичко телце. Панталонки, пристегнати твърде високо с колан. Прекомерно сериозното изражение върху лицето му контрастираше с износената тениска, на която пишеше, че е роден, за да се весели.

Тя взе снимката в ръка.

- В деня, в който си тръгна от Уайнет, Мег отиде в местния бар и заяви на всички, че Тед не е съвършен. - Сълзи изпълниха очите й, но тя не се опита да ги пропъди. - Аз не съм съгласна.

Приседнала на бюрото си, Фльор прехвърляше разговора с Франческа Бодин в главата си. Само че й беше трудно да мисли трезво, когато единствената и дъщеря страдаше толкова силно. Не че Мег признаваше, че нещо не е наред. Времето, прекарано в Тексас, я бе направило по-корава и по-зряла, придавайки й една непозната сдържаност, с която Фльор все още не бе свикнала. Ала макар Мег ясно да бе дала да се разбере, че темата за Тед Бодин е забранена, Фльор знаеше, че се е влюбила в него и е била дълбоко наранена. Всеки майчински инстинкт в нея крещеше да предпази Мег от още болка.

Замисли се за пропуските в историята, която й бяха сервирали току-що. Зад бляскавата външност на Франческа се криеше остър като бръснач ум и тя й бе разкрила само толкова, колкото искаше. Фльор нямаше причина да й се довери, не и когато бе очевидно, че нейният приоритет бе синът й. Съшият син, заради когото в очите на Мег се бе появила нова тъга. Ала Мег не беше дете и Фльор нямаше право да взема подобно решение вместо нея.

Тя посегна към телефона и се обади на дъщеря си.

От стола си във фоайето на хотел „Фор Сийзънс" в Сан Франциско Тед съвсем ясно виждаше входа, макар самият той да не можеше да бъде забелязан веднага. Всеки път щом вратата се отвореше, стомахът му се свиваше. Не можеше да повярва, че го бяха изкарали от релси по този начин. Обичаше животът да върви лесно, всички да си изкарват добре и да се радват на компанията на другите. Ала нищо не бе лесно от вечерята преди сватбата му, когато бе срещнал Мег Коранда. Беше увила около себе си копринена материя, която оставяше едното й рамо голо и подчертаваше извивките на бедрата й. Косата й беше непокорна бъркотия от къдрици, от ушите й се поклащаха сребърни монети. Начинът, по който го беше предизвикала, бе дразнещ, но той изобщо не я бе взел толкова на сериозно, колкото би трябвало. Още от тази най-първа среща, докато гледаше как от ясносини очите й придобиват зеления цвят на небе, вещаещо торнадо, би трябвало да я вземе на сериозно.