Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Набеденият за баща избута настрани празната си чиния.

- След два часа можем да сме на летището в Остин.

Никакъв самолет. Никакво летище.

- Аз не мога да летя - обяви бъдещата майка. - Нямам паспорт.

- Обади се на твоята старица и я остави да се погрижи за всичко. Тази разходка и без това вече ми струва достатьчно скъпо.

- Казах ти. Записвай разходите и аз ще ти ги възстановя. Плюс хиляда долара.

- И откъде ще вземеш мангизите?

Луси нямаше ни най-малка представа.

- Ще измисля нещо.

Л уси бе отишла на купона, знаейки, че там ще има пиене.

Беше почти на седемнайсет, никой от съучениците и не се друсаше и Мат и Нийли нищо нямаше да разберат. Какво толкова?

После Кортни Барне припадна зад дивана и не можаха да я свестят. Някой се обади на 911. Цъфнаха ченгетата и им прибраха личните карти. Когато разбраха коя е Луси, един от тях я откара вкъщи, докато останалите бяха отведени в полицейския участък.

Тя никога нямаше да забрави това, което и каза полицаят:

- Всички знаят какво са направили сенатор Джорик и господин Джорик за теб. Така ли им се отплащаш?

Мат и Нийли отказаха да се възползват от привилегированото отношение към нея и я върнаха обратно в полицейския участък при останалите. Пресата най-подробно отрази случая, публикувайки статии на независими журналисти за разпасаните отрочета на вашингтонските политици, но родителите й никога не й го натякнаха. Вместо това дълго и нашироко поговориха с нея за отравянията с алкохол и за опасностите при шофиране в нетрезво състояние, увериха я колко много я обичат и искат тя да умее да прави правилен избор. Безрезервната им любов я накара да изпита дълбок срам и я промени така, както нито гневът им, нито някое сурово наказание биха могли. Тогава тя се зарече никога повече да не ги разочарова и до вчера бе спазила това обещание.

Сега Луси стоеше в малък магазин за преоценени стоки, където миришеше на гума и пуканки. Нагласи найлоновата торба под тениската, за да не шумоли, но след безбройните часове на път видът й беше толкова жалък, че никой не й обърна внимание. За сметка на това Панда, както и в ресторанта, привличаше всеобщото внимание. Една млада майка дори дръпна детето си на съседната пътека, за да го избегне.

Луси го погледна изпод козирката на бейзболната шапка.

- Ще се срещнем на касата.

Той й подаде евтин розов спортен сутиен.

- Струва ми се, че е твоят размер.

Тя се усмихна сковано.

- Наистина. Не се нуждая от ничия помощ. Погрижи се за своите покупки. Всичко е за моя сметка.

Той захвърли сутиена.

- Дяволски си права, че е за твоя сметка. Събирам касовите бележки - изръмжа той, но не помръдна.

Луси добави в пазарската си кошница няколко грозни бабешки кюлоти, защото не смяташе да му позволи той да види, че тя избира нещо друго.

Панда измъкна бабешките гащи и на тяхно място хвърли в кошницата микроскопични прашки в крещящ цвят.

- Тези ми харесват повече.

Обзалагам се, че е така. Но тъй като никога няма да ги видиш, нямаш право на глас.

Той плъзна ръка под тениската и се почеса по корема.

- Побързай. Гладен съм.

Тя се нуждаеше от него, затова остави курвенските прашки в кошницата и му позволи да я поведе към единствената секция за мъжки стоки.

- Когато пазарувам, обичам да се осланям на женски съвети. - Той грабна тъмносиня тениска и впери поглед в щампата отпред, изобразяваща жена с огромни гърди и ракетна установка между краката.

- Определено „не“ - отряза Луси.

- Харесва ми. - Панда метна тениската през рамо и се зарови в купчината дънки.

- Останах с впечатлението, че искаш моя съвет.

Той я измери с празен поглед.

- И откъде ти хрумна това?

Младата жена се отказа.

Няколко минути по-късно, когато остави кошницата с оскъдните си покупки на касата, я прободе кратък копнеж по изящните й перли, тесните летни рокли и елегантните сандали. Всички тези вещи й вдъхваха стабилност. В балетните пантофки и кашмирените пуловери, с притиснат до ухото мобилен телефон, тя знаеше коя е - не само осиновената дъщеря на бившия президент на Съединените щати, но и изкусен лобист и първокласен експерт по събиране на благотворителни средства в помощ на нуждаещите се деца. Стомахът отново я заболя.

Панда я изгледа начумерено, докато плащаше за покупките й. Когато излязоха навън, той набута всичко в евтина сива найлонова торба, уви ярките прашки в тъмносивите боксерки, които си бе купил, и закрепи торбата с ластичен шнур за ямахата.