Брет Елис - Американски психар

– Но луксозен аксесоар – отбелязва Либи.

И аз се включвам в разговора.

– Абе случайно някоя от вас да е използвала девет сантиметров "Узи-ТЕК"? Това е автоматичен пищов. Не сте ли? Много е удобен, защото на този модел дулото е с нарез отпред за завиване на заглушител или удължител – уведомявам ги и поклащам глава.

– Кожите не трябва да ни плашат – повтаря Тейлър и се обръща към мен. – Постепенно изкопавам тук невероятни познания.

– Аксесоар, но луксозен – отново подчертава Либи.

Появява се келнерката и слага на масата питиетата, а с тях и сорбе с грейпфрут. Тейлър гледа купичката подозрително и заявява:

– Аз такова не съм поръчвал.

– Поръча, поръча – убеждавам го. – Насън си го поръча.Честна дума.

– Не е вярно – промърморва той с известно съмнение в гласа.

– Д обре де, аз ще го хапна. Ти слушай и попивай – съветвам го и потропвам по масата с пръсти.

– Карл Лагерфелд постави началото – подмята Либи.

– Така ли? – пита Карън.

– Ами да, с колекцията "Фенди" – заявява Дейзи и пали цигара.

– Страшно си падам по монголската овца в комбинация с къртица или... – Карън спира и се разсмива – ...или чер но кожено яке с подплата от ангорска вълна.

– Какво ти е мнението за Джефри Бийн? – пита Дейзи.

Карън се замисля.

– Абе белите сатенени яки... горе-долу стават.

– Обаче с тибетска вълна прави страхотни неща – намесва се Либи.

– А Каролина Ерера? – подхвърля Карън.

– Не, не, прекалено пухести ги прави – върти глава Дейзи.

– Някак ученически изглеждат – съгласява се Либи.

– Ама най-хубавите кожи от руски рис има Джеймс Галанос – отсича Дейзи.

– Не забравяйте Арнолд Скази. С хермелина – подсеща ги Либи. – Ммм, умирам за тях.

– Айде бе, наистина ли? – ухилвам ѝ се накриво. – Чак пък да умреш?

– Честно, умирам – заявява тя, за първи път толкова убедена тази вечер.

– Едно палтенце на Джефри Бийн ще те отвори много, Тейлър – майтапя се и стоварвам ръка върху рамото му, но той отново е заспал и шегата ми отива на вятъра.

Свалям ръката си с въздишка.

– Но това е Майлс...

Карън наднича към съседното сепаре, където се е раз- положила застаряваща горила с подкастрена посивяла коса и с единайсетгодишно бебче, сгушено в скута му.

Либи се обръща, за да се увери с очите си.

– Мислех, че снима онзи филм за Виетнам във Филаделфия.

– Не! На Филипините – поправя я Карън. – Никаква Филаделфия.

– Да де, нещо такова беше – съгласява се Либи. – Ти сигурна ли си?

– Всъщност той го завърши – продължава Карън, но си личи, чене е убедена в думите си. – Дори мисля, че филмът излезе по екраните... Всъщност май излезе още миналата година, не знам.

Двете гледат унило към съседното сепаре, но когато обръщат глави и виждат хъркащия Тейлър, Карън пита Либи:

– Дали да не идем да му кажем здрасти?

Либи кимва бавно и се изправя.

– Извинете ни.

И отиват. Дейзи остава и отпива от шампанското на Карън.Представям си я гола, убита, бели червейчета ровичкат из нея, щъкат по корема ѝ, циците ѝ са почернели от гасени в тях фасове и Либи изяжда трупа ѝ. Леко се покашлям.

– Та днес щях да пукна от тази жега.

– Да, наистина – съгласява се тя.

– Питай ме нещо! – предлагам, обзет от внезапен ентусиазъм.

Тя дръпва от цигарата си и изпуска дима.

– Д обре тогава, какво работиш?

– Ти как мислиш?

– Фотомодел? Или актьор?

– Не позна. Поласкан съм, но...

– Добре де, кажи.

– Ами занимавам се предимно с убийства и екзекуции. Зависи кога как.

– Харесва ли ти? – пита тя, не особено впечатлена.

– Мм, зависи... Защо?

Гребвам си от сорбето.

Ами защото повечето ми познати, които се занимават с корпоративни сливания и покупки на фирми, всъщност не си харесват професията.

– Такова нещо не съм казал – усмихвам ѝ се малко насила и допивам уискито си. – Няма значение. Забрави го.

– Сега ти ме питай нещо – предлага тя.

– Окей. Къде... – запъвам се объркан, но се окопитвам – прекарваш лятото?

– В Мейн – отговаря тя. – Питай ме нещо друго.

– Къде спортуваш?

– Имам си частен треньор. А ти?

– В "Ексклузив". Горен Уест Сайд.

– Сериозно? – Тя се усмихва, забелязва някой познат зад гърба ми, но гласът и изразът на лицето ѝ си остават безразлични. – Франческа. Божичко, тя е! Виж.

– Дейзи! И Патрик, старият мошеник! – възкликва Франческа. – Дейзи, как си попаднала в ръцете на този расов жребец Бейтмън?

Тя направо превзема сепарето, намъква се заедно с някакво русокосо маце, което не познавам. Франческа е с кадифена рокля "Сен Лоран Рив Гош", а непознатия с вълнена рокля "Джефри Бийн". И двете са се накичили с перли.