Брет Елис - Американски психар

– Много здраве на шамана! – Вдигам ръка с отворена длан в очакване да се шляпнем за поздрав, но чернилката само ме гледа подозрително и не помръдва. – Ммм, пардон. .. на там-тама.

Негърът ме подминава и поклаща глава. Поглеждам към мацките. И те клатят глави – ясен знак да си обирам крушите. Обръщам се към една красавица, която танцува сама до колоната, допивам си шампанското и отивам до нея. Питам я за телефонния ѝ номер. Тя ми се усмихва. Завеса.

"При Нел"

Полунощ е. Седим в едно от сепаретата в "При Нел" с Крейг Макдърмот и Алекс Тейлър (който току-що заспа на масата). С нас са три фотомодела от "Елит" – Либи, Дейзи и Карън. Почти е лято, средата на май, но клубът има климатична инсталация и вътре е хладно, малък оркестър забива лек джаз в полупразното заведение. На тавана се въртят вентилатори, отвън на дъжда чака тълпа мераклии. Либи е русокоса, носи черни вечерни обувки "Ив Сен Лоран" с високи токове и с много остри върхове. Дейзи е с по-светла коса, обувките ѝ са от черен сатен, а чорапогащникът на сребърни точици е от "Бетси Джонсън". Косата на Карън е платиненоруса, обута е в кожени ботуши със заострени върхове и обърната като маншет вълнена подплата – изработка на Карл Лагерфелд за "Шанел".И трите са с оскъдни плетени роклички от черна вълна на "Джорджо ди Сантанджело", пият шампанско с боровинков сок и кайсиева ракия, пушат германски цигари, срещу което не възроптавам, въпреки че по мое мнение заведението само ще спечели, ако има отделен салон за непушачи. Две от тях са с тъмни очила "Джорджо Армани". Либи още може да се оправи с часовата разлика след пътуването със самолет. От трите бих се навил да чукам само Дейзи. Днес след среща с адвоката си заради някакво фалшиво обвинение в изнасилване получих нервен пристъп в "Дийн енд Делука", който преодолях с физически упражнения в "Ексклузив". След това се срещнахме с фотомоделите в хотел "Тръмп Плаза", където пийнахме по едно-две. Сетне гледахме някакъв френски филм, от който не разбрах абсолютно нищо, но въпреки това ми хареса. Вечеряхме в ресторант за суши, недалеч от "Линкълн Ceнтър" и продължихме в апаратамента на бившо гадже на една от манекенките в Челси. Предната нощ сънувах сън, осветен ярко като от прожектори в студио за порнофилм. В него чуках момичета от картон. В "Шоуто на Пати Уинтърс" тази утрин разговаряха за аеробика.

Облечен съм във вълнен костюм и широки панталони на "Лучано Сопрани", памучна риза "Брукс Брадърс" и копринена вратовръзка "Армани". Макдърмот е с онзи вълнен костюм от "Лубиам", памучна риза "Ралф Лоран" копринена вратовръзка "Кристиан Диор". Подготвя се да хвърля ези-тура кой от нас да слезе долу за боливийски бял прах, защото никой не иска да остане в сепарето с момичетата. Ако първоначално сме имали намерение да ги чукаме, то сега съвсем не ни е до това, защото с тях дори не може да се разговаря, просто няма какво да кажат. Знаех си, че от тези мацки не може да се очаква много, и все пак човек се чувства неловко. Тейлър седи изправен, но е със затворени очи и полуотворена уста. Първоначално с Магдърмот мислехме, че така изразява протеста си срещу словесното безсилие на девойките, ала сега изглежда, че наистина се е натряскал до козирката (хвана го след трите сакета в суши-ресторанта). Никое от момичетата обаче не обръща внимание, освен може би Либи, която седи до него, но и за нея това е много, ама много съмнително.

– Ези, ези, ези – мърморя си полугласно.

Макдърмот подхвърля с палец монета от двайсет и пет цента.

– Тура, тура, тура – припява той и захлупва с ръка монетата, когато пада върху салфетката му.

– Ези, ези, ези – съскам аз срещу захлупената длан като магьосник.

Той повдига ръката си.

– Тура – заявява тържествено.

Съзерцавам дълго-дълго монетата и накрая приплаквам.

– Хайде да опитаме пак.

– Чао – надига се той, оглежда мацките, после се обръща към мен с наставнически тон. – Да не забравиш. Поръчай ми още едно мартини. С водка "Абсолют". Двойно. Без маслинка.

– Не се бави! – извиквам след него, той ми махва за поздрав, преди да се изгуби надолу по стълбите. – Ама че скапаняк!

Обръщам се към масата. Зад нашето сепаре са седнали някакви гаджета – европейски боклуци, които приличат на бразилски травестити – и пищят в хор. Я да видим... В събота имам среща с Джеф Хардинг и Ленард Дейвис. В неделя трябва да взема под наем касетите с Рамбо. Новият цикъл на живота се завърта отначало в понеделник. Доста време зяпам трите манекенки, преди да кажа нещо. Забелязвам, че някой е поръчал нарязана папая и чиния с аспержи, но и двете блюда стоят непокътнати. Дейзи крадешком ми хвърля поглед, свива устни и издухва дима от цигарата си право срещу лицето ми. Димът обгръща главата ми, но очите ми остават незасегнати, скрити зад очилата "Оливър Пийпълс" с рамка от червено дърво, които за цялата вечер съм свалил само един или два пъти. А Либи, онази с часовата разлика, се опитва да разбере как се разгръща салфетката ѝ. Колкото и да ми е чудно, раздразнението ми не е голямо, защото нещата можеха да са и по-лоши. Ако например тия трите бяха англичанки и пиехме... чай.