Брет Елис - Американски психар

– Патрик, извини се веднага! – нарежда ми Ивлин.

Пичът изпада в истеричен смях, отмята глава назад и шумно вдишва от кокаина, като притваря доволно очи.

– Боже мой! – възмущава се Ивлин. – Защо се смеете? Защо не я защитите?

– Че защо? – пита той и свива рамене, около ноздрите му е полепнал бял прашец. – Човекът е прав.

– Тръгвам си, Даниъл – заявява гаджето му, готово да ревне с глас. – Не мога да търпя това. И теб не мога да понасям. И тия двамата не мога да понасям. Предупредих те вече веднъж.

– Както искаш – отвръща ѝ той. – Разкарай се. Вземи си такси. Дреме ми на оная работа.

– Патрик, какви ги вършиш? – пита ме Ивлин и се отдръпва от мен. – Направо ужасно! – Поглежда нагоре към флуоресцентните крушки. – И това ми било осветление. Махам се, да знаеш!

Но не помръдва.

– Тръгвам си, Даниъл. Чуваш ли какво ти казвам? – хленчи онази.

– Добре де, разбрах. Изчезвай! – сопва ѝ се Даниъл, който разглежда носа си в огледалото и махва с ръка.

– Вземи си такси, нали ти казах.

– Ще използвам кабината – обявявам без заобикалки. – Имате ли нещо против?

– Нима ли да защитите приятелката си? – обръща се Ивлин към Даниъл.

– О, стига, моля ви, какво да направя? – отговаря Даниъл на отражението ѝ в огледалото, докато си бърше носа.

– Платих ѝ вечерята. Запознах я с Ричард Маркс. Какво иска още?

– Да му спукаш гьона на този!

" Курвата" посочва мен.

– О, мила моя – поклащам тъжно глава, – ако знаеш само как ще ти нашаря задника със закачалката.

– Сбогом, Даниъл – казва тя и прави драматична пауза.

– Махам се оттук.

– Още по-добре – отвръща той и вдига мускалчето. – Всичкото остава за мен.

– И хич не се опитвай да ми се обаждаш! – изкрещява тя и отваря вратата. – Телефонният ми секретар е включен и чувам кой ме търси, да ти е ясно!

– Патрик – Ивлин все още се сдържа, – ще те чакам навън.

– Показвам глава през отворената врата на кабината, поглеждам нея, после мацето до входната врата.

– И какво от това?

– Патрик, внимавай – предупреждава ме тя. – Не казвай нещо, за което после ще съжаляваш.

– Можеш да си вървиш. Върви си. Ако искаш, вземи лимузината.

– Патрик...

– Изчезвай! – разкрещявам се. – Сърдитко иска да изчезнеш!

Затръшвам вратата на кабината, изваждам пликчето, гребвам от праха с платинената си кредитна карта "Американ Експрес" и я поднасям към ноздрите си. Между две шмъркания чувам как, преди да си тръгне, Ивлин се оплаква на другото момиче.

– Представяш ли си, накара ме да си напусна коледния купон у дома! Моя коледен купон!

А онази ѝ отвръща:

– Ама че живот!

Избухвам в смях и трясвам главата си в стената на кабината. Чувам, че Даниъл шмръква допълнително кокаин, дооправя се и излиза. Оставям си малко от моя и надничам над вратата на кабината да не би случайно Ивлин да е останала и виновно да хапе устни отвън, но не, няма я и тогава си представям, че Ивлин и гаджето на Даниъл са се награбили някъде си на някакво легло и онази разтваря краката на Ивлин, която е застанала на четири крака, и лиже ануса ѝ, бърка в путката ѝ, тази мисъл ме зашеметява, излизам от кенефа с ерекция и с неудържимото желание да сваля някоя мацка.

Но вече е късно, в бара посетителите са съвсем други – пълно е с пънкари, чернокожи, пичовете от Уолстрийт са пооредели, повечето гаджета са надути богаташки щерки. Друга е и музиката. Вместо Белинда Карлайл с I feel free са пуснали някакъв чернокож рападжия и ако не ме лъже слухът, май пее за лайна, задници и патки. Присламчвам се към две надути кокони, издокарани оскъдни роклички от "Бетси Джонсън". Одървил съм се целият и подхващам разговор с тях с някакво изречение от типа: "Готина музика, а? Не сме ли се виждал в "Саломон Брадърс"?" Едната от тях ми се ухилва и ме отрязва.

– Заминавай си на Уолстрийт.

Другата, с обицата на носа, добавя:

– Юпи смотано.

И ми казват това, въпреки че в тъмния клуб костюмът ми изглежда черен, а вратовръзката ми – шарена копринена "Армани" – е разхлабена.

– Ей – скръцвам им със зъби, – може да си мислите, че съм едно отвратително юпи, но всъщност не сте прави.

С тях на масата седят двама чернокожи с изтъркани сини джинси, тениски и черни якета. Единият е с огледални очила, на другия главата е бръсната. И двамата ме гледат на кръв. Изкривявам глава като рапър.

– Ей – викам им и си отпивам от шампанското, – свежарка съм, върхът съм!

За да го докажа, приближавам до един чернокож, застанал малко встрани, и му извиквам: