Брет Елис - Американски психар

– Здравей, Франческа – поздравявам.

– Дейзи, няма да повярваш, Бен и Джери са тук. Страшно си падам по тях – избърборва тя нещо от този род, задъхано, на висок глас, за да надвика – и yспява – музиката на джазоркестъра. – Вие не си ли падате по Бен и Джери? – пита тя и се провиква към една келнерката. – Портокалов сок! Искам портокалов сок! Мамка му, персоналът тук отдавна е за смяна. Само да видя Нел. Веднага ще ѝ го кажа. – Погледът ѝ шари наоколо, най-накрая се спира на Дейзи. – Как съм в лицето? Бейтмън, Бен и Джери са тук. Не ме гледай като някой идиот. Няма нищо, бъзикам се. Обожавам Патрик, но... ей, Бейтмън, събуди се, Бен и Джери са тук.

Тя намига сладострастно и облизва и двете си устни. Франческа пише за "Венити Феър".

– Да, ама аз вече... – угрижено си поглеждам купичката – поръчах това сорбе от грейпфрут.

– Мамка му, Бейтмън, тук е Джагър. Мик. И Джери. Франческа не спира да приказва, но погледът ѝ непрестанно щъка из заведението. А пък тази Дейзи как веднъж поне не смени израза на лицето си.

– Ужасно юпи е той – обяснява Франческа на русокосата с нея, но очите ѝ попадат на сорбето ми и аз грижовно придърпвам купичката към себе си.

– О, да казвам. – Just another night, just another night with you [25] – запявам. – Знам го аз.

– Много си тънка, Дейзи, създаваш ми комплекси. Както и да е, това е Алисън Пуул, която също е стройна и ми създава комплекси. – Франческа потупва дланите ми, закрили купичката със сорбе, и си я придърпва пред себе си. Това са Дейзи Милтън и Патрик...

– Ние се познаваме – проговаря Алисън и ме гледа кръвнишки.

– Здрасти, Алисън. Пат Бейтмън, приятно ми е – казвам и подавам ръка.

– Познаваме се – повтаря тя и погледът ѝ става още по-злобен.

– А... така ли? – питам.

Франческа пак се развихря.

– О, не! Погледнете профила на Бейтмън. Чисто римски. А тези мигли! – превъзнася се тя.

Дейзи се усмихва одобрително. Аз се правя на ударен.

Припомням си коя е Алисън – оправих я миналата пролет по време на конните състезания "Кентъки Дерби". Отидох с Ивлин и родителите ѝ. Спомням си как викаше, когато се опитах да напъхам във влагалището ѝ цялата си ръка, с ръкавица, омазана с вазелин, паста зъби, каквото имаше там. Беше пияна и дрогирана с кокаин до козирката. Завързах я с кабел и ѝ сложих лепенка на устата. Франческа пък ми е правила минет. Не помня точно къде и кога, но ми направи минет и определено ѝ хареса. Внезапно се сещам, че онази пролет много ми се искаше да видя как Алисън ще свърши пред очите ми след мъчения, но нещо тогава ме спря. Беше ѝ толкова гот, че през цялото време стенеше, от носа ѝ извираше кръв, но тя не пророни и една сълза. Може би това ме спря. Може би това я спаси. През оня уикенд спечелих много пари, след като заложих на кон, който се казваше "Среден пръст".

– Е, тогава... здрасти.

Усмихвам се колебливо, но бързо възстановявам увереността си. Алисън едва ли е разказала тази история на друг човек. Навярно няма жива душа, която да знае за този прекрасен, ужасяващ следобед. Усмихвам ѝ се в тъмното.

– Да, помня те. Беше голяма... ммм... майсторка.

Тя не казва нищо, само ме гледа така, сякаш нямам нищо общо с цивилизацията.

– Майко мила! Този Тейлър спи ли, или просто е умрял? – пита Франческа, която вече довършва каквото е ос танало от сорбето ми. – Абе четохте ли днес шеста страница? Писали са за мен. И за Дейзи. И за Тафи също.

Алисън се изправя и без да ме погледне, съобщава!

– Отивам долу да потърся Скип, за да потанцуваме И се разкарва.

В този момент се връща Макдърмот, който се разминава с нея и се обръща да я огледа по-добре, след това се тръшва на стола до мен.

– Успя ли? – питам го.

– Къде ти! – отговаря той и си обърсва носа с опакото на ръката. Подушва чашата ми, отпива от нея и запалва от цигарите на Дейзи. През това време ме поглежда и се представя на Франческа, преди да ме погледне отново.

– Не ме гледай като... гръмнат, Бейтмън, това е положението. Случва се понякога.

Съзерцавам го известно време мълчаливо, накрая го питам:

– Майтап ли си правиш с мен, Макдърмот?

– Не. Не стана работата.

Пак се умълчавам, гледам в скута си и въздишам.

– Слушай, Макдърмот, не ми се прави на интересен. Много добре те познавам.

– Ей, тая съм я чукал – подсмърча той и ми сочи някякво маце в сепарето до вратата.

Целият е плувнал в пот и смърди на "Сириус".

– Така ли? Чудесно. Чуй ме сега... – В този момент забелязвам нещо с периферното си зрение. – Франческа...