Брет Елис - Американски психар

– Както в Съединените щати, и там през лятото организират фестивали, концерти, улични шествия, спортни турнири. И понеже повечето хора ходят на други места, курортите не са претъпкани, обслужването е по-добро, няма опашки за скутерите или пред ресторанта. Та ти казвам де, мисля, че повечето хора отиват там, за да усетят местната култура, да опитат кухнята, да научат повече за историята...

На път път към Уолстрийт бях попаднал в задръстване и трябваше да сляза от служебната кола и да потърся спирката на метрото надолу по Пето авеню, когато се натъкнах на някакво шествие, подобно на онези през ноември, в нощта на Вси светии, но явно не беше такова, защото бях почти сто процента сигурен, че месецът е май. Спрях на ъгъла на Шестнайсета улица, за да огледам по-отблизо, и се оказа, че е гей парад, от ония, наречените "Парад на хомосексуалната гордост", от което направо ми се пригади. Хомосексуалистите крачеха гордо по Пето авеню с розови триъгълници на шлиферите, някои се държаха за ръце, други нестройно пееха Somewhere. Застанах пред входа на "Пол Смит" и ги загледах с болезнено любопитство – не бях в състояние да премеля мисълта, че човешко същество, мъж, може да е горд от факта, че се сношава с друг мъж. На всичко отгоре разни мускулести батковци с мустаци като на моржове започнаха да ми намигат и да ми подвикват между стиховете на песента: There's a place for us, somewhere a place for us [16], затова хукнах към Шесто авеню, решил, че днес ще закъснея за работа, и се върнах с такси до апартамента си, където се преоблякох в нов костюм ("Черути 1881"), направих си педикюр и измъчих до смърт едно кученце, което бях купил преди няколко дни от магазин за домашни любимци на Лексингтън. Армстронг съвсем се отвлече в приказки.

– Естествено, водните спортове са най-голямата атракция. Обаче голф клубовете и тенис кортовете са в отлично състояние и в много курорти през лятото са по-достъпни. Доста кортове са осветени, та на тях може да се играе и нощем...

"Абе... Армстронг... що не си го завреш... отзад", мисля си и зяпам през прозореца автомобилното задръстване и кръстосващите скитници по улица Чърч. Сервират ни предястията: френска пита със сушени на слънце домати за Армстронг и люти чушлета с лучено-портокалов сос за мен. Надявам се Армстронг да не се натиска да плати сметката, за да му покажа на това тъпо копеле, че наистина притежавам платинена кредитна карта "Американ Експрес". Докато го слушам, ми става криво; ей така, без особена причина, някаква буца е заседнала в гърлото ми, но преглъщам и отпивам от бирата си, тъжното чувство преминава и през една пауза, докато е зает да дъвче, го питам:

– А храната? Как е?

Изричам думите съвсем машинално, защото си мисля за всичко друго, но не и за това.

– Браво, добър въпрос. В това отношение Карибите са станали още по-привлекателни, тъй като местната кухня се комбинира много добре с европейската култура. Много от ресторантите са собственост или се управляват от американци, британци, французи, италианци, та дори и от холандци...

Слава богу, спира за малко, за да отхапе от френската пита с домати, която прилича на напоена с кръв гъба за баня – питата прилича на голяма кървава гъба, – и преглъща с глътка бира. Мой ред е.

– А какви забележителности могат да се видят? – питам без особен интерес, съсредоточен в печените чушлета, залети с жълтеникавия лучено-портокалов сос в осмоъгълната чиния. По ръба на чинията са подредени листа от кориандър, поръсени със семки от чушлетата.

– Забележителностите са предимно образци на европейската култура, която е изградила много от островите като местни крепости през осемнайсети век. Могат да се видят различните места, където е хвърлял котва Колумб, и с наближаване на тристагодишнината от първото му пътешествие в хиляда петстотин и деветдесета година жителите на островите проявяват все по-голям интерес към своето историческо и културно наследство, станало неразривна част от живота им...

"Ама че си смотан... гъз, Армстронг" – мисля си.

– Ъхъ – измънквам на глас и кимам с глава.

Пъстри вратовръзки, карирани костюми, час по аеробика, да върна видеокасетите, да си купя подправки от " Забар", просяци, трюфели от бял шоколад... Убийственият аромат на "Дракар Ноар", с който се е напарфюмирал Кристофър, се носи над масата, стига чак до мен, смесва се с мириса на чесъна и на печените чушлета.

– Ъхъ – повтарям.

– А пък за любителите на активната почивка има планини за изкачване, спелеоложки експедиции, състезания I с яхти, конна езда и рафтинг. На много от островите има казина...