Брет Елис - Американски психар

Тази сутрин в "Шоуто на Пати Уинтърс" разговаряха за жертвите на акули. Пол Оуен вече четири пъти ме нарече Маркъс, а за мой късмет само два пъти се обърна към Ивлин с името Сесилия, но на нея не ѝ направи впечатление, защото, откакто сме в лимузината, само гледа кръвнишки Кортни. Както и да е, никой не поправи Оуен и едва ли някой ще го стори по-късно. Дори аз самият нарекох Ивлин Сесилия един-два пъти, когато тя явно не следеше цедеше разговора, защото беше заета да хвърля убийствени погледи на Кортни. На мен пък ми втръсна Карутърс да ме хвали колко добре съм изглеждал и колко хубав бил костюмът ми.

Без съмнение Ивлин и аз сме най-добре облечената двойка. Аз нося палто от агнешка вълна, вълнено сако и вълнен панталон, памучна риза, кашмирен пуловер с шпиц деколте и копринена вратовръзка – всичко от "Армани". Ивлин се е барнала с памучна блуза от "Долче и Габана", велурени обувки от "Ив С ен Лоран", шарена пола от "Адриен Ландау" с кожен колан "Джил Стюарт", чорапогащник "Калвин Клайн" и обеци от венецианско стъкло от "Франсис Патики Стайн", а в ръката си държи една-единствена бяла роза, която ѝ купих от корейски магазин, преди да ме вземе лимузината на Карутърс. Карутърс е със спортно сако от агнешка вълна, кашмирена плетена жилетка, панталони с диагонална шарка, памучна риза и копринена вратовръзка – всичко от "Хермес". ("Много се е издокарал", пошепна ми Ивлин в ухото и аз мълчаливо се съгласих.) Кортни е с трипластова муселинена блуза и дълга кадифена пола с няколко плисета отзад в долния край, кадифена панделка и емайлови обеци от "Хосе и Марин Барера", ръкавици "Портолано" и обувки "Гучи". Пол и Ашли според мен малко са се пренатруфили, а тя и с тъмни очила, въпреки че стъклата на автомобила са тонирани и навън се здрачава. Тя държи малък букет маргаритки, подарени ѝ от Карутърс, но това изобщо не предизвика ревност у Кортни, заета с мисълта как да разкъса лицето на Ивлин, което в този момент ми се струва добра идея. Нейното изпълнение би ми доставило удоволствие, макар лицето на Ивлин да е по-хубавото. Кортни е малко по-готина от нея в тялото, но Ивлин я бие с по-красиви цици.

Концертът продължава вече двайсетина минути. Мразя музиката на живо, но всички наоколо са станали прани и вият от кеф, опитвайки се да надвикат шумната музика от мощните високоговорители, надвиснали над главите ни от сцената. Удоволствие ми достави един-единствен факт: мернах Скот и Ан Смайли, седнали десет реда зад нас, на скапани, но със сигурност не по-евтини места. Карутърс сменя мястото си с Ивлин, за да ми говори нещо по служба, но аз не чувам нито дума и се сменяме с Ивлин, за да седна до Кортни.

– Голям смотаняк е този Луис – крещя в ухото ѝ. Нищо не подозира.

– Ръбчо е с "Армани" – отвръща ми тя и сочи към басиста.

– Не е "Армани" – викам. – "Емпорио".

– Не – крещи тя. – "Армани".

– При "Армани" сивото е по-убито, реверите са с удължени върхове, карето е леко, има много райета и точки – надвиквам се с глъчката, ядосан, че не знае това и не различава "Армани" от "Емпорио". – Има голяма разлика. Кой от тях е Тъпчо?

– Май барабанистът. Не съм много сигурна. Пуши ми се. Къде беше онази вечер? Ако кажеш, че си бил с Ивлин, ще ти тресна един по мутрата.

– Барабанистът не носи нищо от "Армани" – крещя със запушени уши. – Нито пък от "Емпорио". Сигурация.

– Не зная как се казва барабанистът – вика тя в отговор.

– Питай Ашли – дера се аз.

– Ашли? – провиква се тя, като се навежда през краката на Пол и потупва Ашли по бедрото. – Кой е Тъпчо?

Ашли изкрещява нещо в отговор, който не мога да чуя, а Кортни се обръща към мен и свива рамене.

– Казва, че не можела да повярва, дето е в Ню Джързи.

Карутърс прави знак на Кортни да си сменят местата. Тя се прави на разсеяна и стисва бедрото ми; стягам мускулите си, а китката ѝ се плъзга нежно нагоре. Но Луис настоява, Кортни става и изкрещява в лицето ми:

– Мисля, че няма да минем без дрога.

Само кимам в отговор. Вокалистът на групата Боно изпищява нещо, което звучи като Where the beat sounds the same. Ивлин и Ашли отиват да купят цигари или нещо за пиене и до тоалетната. Луис се тръшва до мен.

– Момичетата скучаят – реве той в ухото ми.

– Кортни иска да ѝ намерим малко кокаин за довечера.

– О, няма проблем – отвръща той, но гледа навъсено.

– Запазили ли сме маса някъде?

– В "Брюксел" – крещи той и поглежда "Ролекс"-а си. – Но май няма да успеем да стигнем навреме.

– Ако не успеем – предупреждавам го, – не отивам другаде. Ще ме стоварите пред нас.