Брет Елис - Американски психар

Самостоятелните изяви на Фил Колинс изглеждат по-комерсиални и поради това приемливи в един по-тесен смисъл, особено албумът No jacket required и песни като In the air tonight, Against all odds (макар последната да бе засенчена от успеха на едноименния филм [15]), Таке те home и Sussudio (страхотна, жестока песен, най-любимата ми!), а версията му на You can't hurry love е по-добра (не само според мен, а и според много други) от оригиналното изпълнение на "Сюприймс". Но смятам, че Фил Колинс работи по-добре с останалите двама от "Дженезис", отколкото като самостоятелен творец, и подчертавам думата творец. Всъщност това определение е валидно и за тримата, защото "Дженезис" са все още най-добрата, най-вълнуващата група, излязла от Англия през осемдесетте години.

Обяд

Седим в "Дуплекс", новия ресторант на Тони Макмейнъс в Трибека, с Кристофър Армстронг, който също работи в "Пи енд Пи". С него сме учили заедно в "Екзитър", после той отиде да следва в Пенсилванския университет и в "Уортън", преди да се появи в Манхатън. По необясними причини не успяхме да си запазим маса в "Събджектс", затова Армстронг предложи да дойдем тук. Той е с раирана памучна риза "Кристиан Диор" и широка, пъстра копринена вратовръзка "Живанши". Коженото му куфарче и кожената папка от "Ботега Венета" лежат на третия стол около масата, която е на много хубаво място, най-отпред до прозореца. Аз съм с пръскан вълнен костюм "Шьонеман", широка памучна риза "Бил Блас", копринена вратовръзка "Савой" и памучна кърпичка от "Ашеър Брадърс". В ресторанта се носи лека музика от "Клетниците". Гаджето на Армстронг се казва Джоди Стафърд, преди тя ходеше с Тод Хамлин и този факт, заедно с окачените наоколо телевизионни монитори, показващи как работят готвачите в кухнята, ме изпълва с необясним ужас. Армстронг току-що се е върнал от островите и има много здрав, равен тен, какъвто между впрочем е и моят.

– Е, как беше на Бахамите? – подхващам разговор, след като поръчваме. – Още си пресен-пресен, нали?

– Какво да ти кажа, Тейлър – започва Армстронг, загледан в нещо зад мен и малко над главата ми (колоната, облицована с теракотени плочки, или откритата тръба, която прекосява надлъж тавана). – Летовниците, които търсят идеално място за почивка това лято, ще направят добре, ако идат по на юг, на Бахамските или на Карибските острови. Поне пет са причините да предпочетеш Карибите – прекрасно време, карнавали, хотелите не са претъпкани, цените са ниски и има уникални културни паметници. През лятото хората търсят по-прохладни места за почивка, но малко от тях знаят, че на Карибите през цялата година температурите са между двайсет и пет и трийсет градуса и че ветровете постоянно разхлаждат климата там. Обикновено по-горещо е на север в...

Тазсутрешното "Шоу на Пати Уинтърс" бе посветено на убийците на деца. Сред зрителите в студиото имаше родители, чиито деца са били отвлечени, измъчвани и убити, а на сцената се бяха събрали психиатри и педиaтри, които се опитваха да им помогнат – безуспешно за мое най-голямо удовлетворение – да преодолеят объркването и гнева си. Ала това, което истински ме впечатли, бяха трима осъдени на смърт убийци на деца, които чрез сателит бяха включени на живо на отделен монитор. Благодарение на някакви много усукани "вратички" в законодателството те се опитвали да получат помилване и най-вероятно щели да успеят. Но нещо постоянно отвличаше вниманието ми от огромния екран на телевизора "Сони", докато закусвах с киви, японска круша, минерална вода "Евиан", овесени кифли, соево мляко и гранулирана канела, та не можах да се насладя на покрусените майки, и чак когато предаването вече бе към края си, разбрах какво бе то – пукнатината над картината на Дейвид Оника. Бях казал на портиера да помоли домоуправителя да я оправи. Реших на излизане да му се оплача, че нищо не е свършено, ала ме посрещна съвсем нов портиер, горе-долу на моята възраст, но оплешивяващ, дебеличък и с добродушен вид. На плота пред него имаше три орехови сладкиша с желирана глазура и две чаши горещо какао, от които излизаше пара. Беше разтворил днешния брой на "Пост" на страницата с комиксите и изведнъж ми мина през ума, че изглеждам несравнимо по-добре, че съм много по-преуспял и богат, отколкото може да е някога това бедно копеле, и затова със съчувствие, но не неучтиво, го поздравих за "добро утро" с кимане на глава и отминах, без да правя оплакване.

– Айде бе, наистина ли? – усещам се, че казвам на глас, без изобщо да ме интересува какво ми разправя Армстронг.