Брет Елис - Американски психар

В стаята влиза непознато момиче и през полузатворените си очи виждам, че е млада италианка, и то съвсем не грозна. Усмихва ми се, сяда на стол до краката ми и се захваща с педикюра. Изключва осветлението на тавана и оставя само трите лампи, насочени към краката, ръцете и лицето ми. Останалата част от стаята потъва в тъмнина и не мога да видя как е в тялото, забелязвам само, че носи кожени сивочерни боти "Мод Фризон" с копчета на глезените. Тази сутрин "Шоуто на Пати Уинтърс" се занимаваше с НЛО, които убиват. Ето че и Хелга пристига.

– Ааа, господин Бейтмън. Как сте?

– Много добре, Хелга – отвръщам и раздвижвам мускулите на стомаха и гърдите си.

Затворил съм очи, така че да изглежда като нещо неволно което не мога да спра. Но Хелга внимателно ме завива с престилката и се прави, че не забелязва потрепващите мускули под загорялата ми кожа.

– Вие скоро идвахте – отбелязва тя.

– Д а, само преди два дни – уточнявам малко смутено.

– Знам, но... – Тя млъква, докато мие ръцете си на мивката. –Няма значение.

– Хелга?

– Да, господин Бейтмън.

– Като влизах тук, забелязах чифт мъжки обувки от " Бергдорф Гудмън", оставени за лъскане пред вратата на съседната стая. Чии са, знаеш ли?

– На господин Ерлангер.

– Господин Ерлангер от "Леман"?

– Не. Господин Ерлангер от "Саломон Брадърс".

– Казвал ли съм ти, че понякога страшно ми се иска и да си сложа на лицето голяма жълта ухилена маска, да си пусна Don't worry, be happy на Боби Макферин, да хвана едно момиче и едно куче – коли, сетер, всъщност няма значение каква порода, да ги прикача към тази системи за кръвопреливане и да им разменя кръвта, разбираш ли кръвта на кучето преливам в момичето и обратно, не съм ли ти го казвал това?

Докато бърборя, момичето, което се занимава с краката ми, си тананика под носа една от песните в "Клетниците", а Хелга почиства с навлажнен памучен тампон носа ми и се навежда да огледа по-отблизо порите на кожата ми. Избухвам в кретенски смях, поемам дълбоко дъх и слагам длан върху гърдите си. Очаквам да усетя бързи, нетърпеливи удари на сърцето, но там няма нищо, ни удар,ни нищо.

– Шшшт, господин Бейтмън – нарежда ми Хелга, която измива лицето ми с гъба, напоена с гореща вода. Отначало ме пари, но после усещам как кожата ми изстива. – Отпуснете се.

– Добре де, отпускам се.

– Имате прекрасна кожа, господин Бейтмън – отбелязва Хелга с напевния си глас. – Мога ли да попитам на колко сте години?

– На двайсет и шест.

– Ааа, затова е толкова чиста. И гладка – смее се тя. – Сега кротувайте.

Отпускам се, очите ми сякаш потъват навътре в орбитите си, мислено си тананикам Don't worry, baby, всички лоши мисли потъват нанякъде и започвам да си мисля само за хубави неща: за масата, която съм запазил за вечеря със Сесилия Уагнър, гаджето на Маркъс Халбърстам, за пюрето от репички в "Юниън Скуеър кафе", за спускането със ски по склона на планината Батърмилк миналата Коледа в Аспен, за новия компактдиск на "Хюи Люис енд дъ Нюз", за ризи от "Айк Бехар", "Джоузеф Абу", "Ралф Морни", за красиви, намазани с масло женички, които се движат под ярките прожектори на видеокамери, за купища аругула и кориандър, мисля си за тена на кожата ми, за юни как изглеждат мускулите на гърба ми, когато светлината в банята у дома падне върху тях под ъгъл, за ръцете на Хелга, които масажират гладката кожа на лицето ми, разстилат кремове, лосиони и тонизиращи препарати върху нея, а тя нашепва: "О, господин Бейтмън, лицето ви е толкова чисто, толкова гладко...", за това, че не съм чистач на кенефи и не живея в автобусен гараж, не ходя на хокейни мачове и не ям ребра на скара, и още за това как изглежда сградата на "Ей Ти енд Ти" в полунощ, именно в полунощ. Влиза Джини и се захваща с маникюра ми.

Най-напред изрязва и заглажда с пила ноктите, после ги минава със ситна шкурка, за да свали останалите малки ръбчета.

– Следващия път, Джини, можеш да ми ги оставиш малко по-дълги – предупреждавам я.

Без да промълви и дума, тя топва пръстите ми в топъл крем, подсушава ги и намазва кожичките околовръст с препарат за омекване. След това ги изрязва внимателно и почиства под ноктите с пръчица с памучен връх. През това време топлинен вибратор масажира дланите и ръцете ми до лактите. Накрая ноктите се излъскват с велурена ножичка и с лосион, който им придава блясък.

Среща с Ивлин

Ивлин ме търси по третия ми телефон и нямаше да вдигна слушалката, но понеже по втория чаках Бълок, салонния управител в новия ресторант "Дейвис Франсоа", да провери дали няма някоя отказана резервация, та да вечеряме там тази вечер с Кортни (с която пък говоря по първия), си помислих, че се обаждат от химическото чистене. Обаче не – това е Ивлин и макар да не е честно спрямо Кортни, приемам разговора. Казвам ѝ, че по другия телефон разговарям с частния си треньор. После излъгвам Кортни, че Пол Оуен ме търси по служба, определям ѝ среща за осем в "Костенурките" и изключвам линията с управителя Бълок. Ивлин се изнесла да живее в хотел "Карлайл", защото жената, която обитавала къщата до нейната, снощи била намерена убита, обезглавена и тя ужасно се разстроила. Не можела дори да си върши работата в службата, та следобед отишла да си успокоява нервите в козметичния салон "Елизабет Арден". Иска да вечеряме заедно и преди да съм измислил някаква правдоподобна лъжа, някакво приемливо извинение, пита направо: