Брет Елис - Американски психар

– Дали не носи и войнишки колан, а?

Като вижда, че нямам намерение да му отговарям, се пресяга, взема от средата на масата един от броевете на "Спортс Илюстрейтид" и се вглъбява в някаква статия за плувните олимпийски спортове.

– Здравей, Халбърстам – поздравява Оуен, минавайки край нас.

– Здрасти, Оуен – отговарям му и не мога да скрия възхищението си от начина, по който е подстригал и сресал назад косата си.

Този равен и прецизен път... направо ме убива и си от- белязвам наум, че трябва да го попитам какви препарати използва за поддържане на косата. Прехвърлям мислено няколко възможни марки и се спирам на "Тен Екс".

Пристига Грег Макбрайд, който спира за миг зад стола ми.

– Гледа ли шоуто на Уинтърс? Ташак! Пълен ташак!

Двамата си правим знак с вдигнат палец и той сяда между Дибъл и Лойд. Те пък кога са цъфнали, не ми е ясно.

Кевин Форест влиза с Чарлс Мърфи и му разправя как "Фелиша оплеска цялата работа..."

Дори не се заглеждам в облеклото им. Но погледът ми и остава закован в копчетата за ръкавели на Мърфи, имитации на очи на кукумявка от синкаво проблясващ кристал.

Видеотека и "Д'агостино"

Шляя се из "Видео Вижън" – видеотеката, която се намира в близост до апартамента ми в Горен Уест Сайд, и отпивам диетична пепсикола от консервена кутия, а в слушалките на уокмена "Сони" звучи новият албум на Кристофър Крос. След работа поиграх малко минитенис с Монтгомъри, после си направих азиатски масаж и пийнах едно-две уискита с Джеси Лойд, Джейми Конуей и Кевин Форест в "При Ръждивия" на Седемдесет и трета улица. Тази вечер съм облякъл ново вълнено палто "Унгаро", в ръката си нося куфарчето "Ботега Венета" и чадър от "Жорж Гаспар".

Във видеотеката има повече хора от обикновено. Твърде много са семейните двойки около мен, което ме притеснява и възпира да взема за гледане "Тя в мъжкия изправителен интернат" и "Путката на Джинджър". Освен това преди малко в сектора за филми на ужасите се сблъсках с Робърт Ейлс от "Първа Бостънска", или поне ми се стори, че е той. Подминавайки ме, оня измърмори едно "Здрасти, Макдоналд". В ръцете си с прекрасен маникюр държеше касети с "Петък тринайсети, седма серия" и някакъв документален филм за абортите. За миг зърнах часовника му, който ми се стори имитация на златен "Ролекс".

Тъй като явно не може и дума да става да взема някакво порно, забивам се в сектора за комедии и си избирам един филм на Уди Алън. Но това не ме задоволява. Трябва ми нещо друго. Минавам през раздела за рокмузика – нищо интересно, и попадам при комедиите на ужаса – същото положение. Това ме изнервя. Мамка му, има толкова много филми, от които мога да избирам. Скривам се зад едно табло, рекламиращо новоизлязла комедия с Дан Айкройд, и лапвам два петмилиграмови валиума, които преглъщам с пепси-колата. После, като по команда, сякаш съм програмиран, посягам към "Двойно тяло" – филм, който съм взимал под наем трийсет и седем пъти, и се отправям към касата, а там чакам двайсет минути да ме обслужи едно трътлесто момиче с накъдрена коса и поне с пет килограма над нормалното тегло. Навлякла е и широк пуловер (куча марка, явно купен от магазин за конфекция), вероятно за да прикрие липсата на цици. Виж, очите ѝ са наистина красиви, обаче какво ме грее това? Най-после идва моят ред. Подавам ѝ празните кутии.

– Това ли е всичко? – пита тя и взема абонаментната карта от ръката ми, на която съм нахлузил черна кожена ръкавица от "Марио Валентина".

Годишният ми абонамент за тази видеотека е само двеста и петдесет долара.

– Имате ли някой филм с Джейми Герц? – осведомявам се и се опитвам да уловя погледа ѝ.

– Моля? – пита тя разсеяно.

– Някой филм с Джейми Герц?

– Кой? – Тя вкарва някакви данни в компютъра и пита, без да ме поглежда. – За колко вечери?

– Три – отвръщам. – Не знаете ли коя е Джейми Герц?

– Н я знам – почти с въздишка си признава тя.

– Актриса е.

– Не се сещам коя е.

Тонът ѝ ми дава да разбера, че ставам досаден. Тя работи във видеотека и това е такава престижна професия, че може да се държи курвенски с когото си иска, нали така! Какво ли бих могъл да направя с тялото ѝ, ако имах чук, какви ли думи можех да издера по него с трошачка за лед? Тя подава кутиите на един тип зад нея и аз се правя, че не забелязвам ужаса му от факта, че това съм пак аз и че пак вземам "Двойно тяло". Той влиза през една сводеста врата навътре в магазина, за да намери касетите.

– Ами виждали сте я – усмихвам ѝ се приятелски. – В рекламите за диетична кока-кола. Гледали сте ги, нали?