Брет Елис - Американски психар

– Разкарвам се оттук, да знаеш – заплашвам, но не помръдвам. – Къде са ти литиевите хапчета?

Тя захлупва главата си с възглавница, измърморва нещо и се свива одве. Май започва да плаче.

– Къде са ти хапчетата, Кортни? – питам я съвсем спокойно. – Трябва да глътнеш едно-две.

Изпод възглавницата се чува някакво неясно мънкане, и тя клати отрицателно глава.

– Какво? Какво казваш де? – питам с престорена учтивост, а с едната си ръка леко подрусвам члена си, за да стане твърд.

– Къде са, кажи!

Изпод възглавницата обаче идват само хлипове, едва-едва доловими.

– Плачеш и колкото и ясно да говориш, нищо не мога да разбера. – Опитвам се да вдигна възглавницата от главата ѝ. – Хайде, говори де!

Тя отново измънква нещо неразбираемо.

– Кортни – предупреждавам я вече съвсем ядосан, ако е истина това, което ми се стори да казваш, а именно че литият ти е в картонена кутия от "Замразена наслада" в камерата на хладилника до зеленчуците и е всъщност сорбе – тук не издържам, започвам да крещя, – ще те убия, ако е вярно, да знаеш! Сорбе ли е? Казвай де, на сорбе ли ти е литият?

Накрая махвам възглавницата и я зашлевявам здраво през лицето.

– Да не мислиш, че страшно ме възбуждаш с непредпазливия си секс? – изкрещява ми тя в отговор.

– О, не. Изобщо не си струва да се разправям с теб – измърморвам и дръпвам презерватива малко напред. – И за какво е това, Кортни? А? Я ми кажи! – Шляпвам я още веднъж по лицето, но лекичко. – Защо се оставя празен отпред? За да издържал на еякулацията!

– Ако на тебе не ти пука, то си е твоя работа! – Хлиповете ѝ са на път да преминат в истерия. – Предстои ми повишение. През август отивам в Барбадос. И нямам намерение да си провалям плановете заради някакъв скъсан презерватив! – Сълзите я задавят и започва да кашля. – Искам да си сложа бикините. Онези "Норма Камали", които си купих от "Бергдорф".

Сграбчвам главата ѝ с две ръце и я навеждам да види члена ми с провисналия отпред презерватив.

– Ето! Доволна ли си? Курво мръсна! Доволна ли си? Кажи!

Без дори да отвори очи, тя само проплаква.

– О, свършвай по-бързо, хайде.

Грубо намърдвам члена си в нея и без протакане стигам до оргазъм, който е толкова мижав, че едва-едва го усещам. Стенанията на разочарование тя взима за израз на удоволствие и веднага се раздвижва изпод мен и протяга ръка, за да се разтрие между краката за още, но моят омекна почти веднага – всъщност още с изпразването – и ако остана в нея, това ще я възбуди отново, затова прихващам с два пръста основата на презерватива и буквално изпадам от нея. Двайсетина минути лежим всеки в своята част на леглото. Кортни се тюхка нещо за Луис и за сребърните прибори, които е забравила в "При Хари". Накрая се опитва да ми духа.

– Искам пак да те чукам, но без презерватив, защото не усещам почти нищо – казвам ѝ.

– Без презерватив пък изобщо нищо няма да усетиш – отвръща ми тя лениво, отлепяйки устни от омекналия ми и увиснал член.

Заседание

Секретарката ми Джийн, дето е влюбена в мен, влиза в кабинета ми, без да е позвънила предварително, и ми съобщава, че в единайсет има много важно заседание на компанията, на което трябва да присъствам. Седя си зад бюрото "Палацети" със стъклен плот и зяпам в монитора на компютъра, надянал специалните очила. Дъвча "Нюприн", за да залича махмурлука от снощната кокаинова оргия, започнала съвсем невинно в "Шаут" с Чарлс Хамилтън, Ендрю Спенсър и Крис Стафърд, продължила в "Принстън Клуб" и "Баркадия", и завършила в три и половина в "При Нел". И въпреки че, докато се киснех сутринта във ваната и избивах клин с "Блъди Мери" подир четиричасов безпаметен и потен сън, се сетих, че имам заседание, мисълта, изглежда, ми е изхвърчала от главата в таксито по пътя към службата. Джийн е с червено сако от коприна и трикотажна пола от изкуствена материя, обула е червени кожени обувки "Сюзън Бенис Уорън Едуардс", на ушите ѝ висят позлатени обеци от "Робърт Лий Морис". Стои пред мен с папка в ръка и не подозира как ме цепи главата.

Почти минута се правя, че не я забелязвам, накрая свалям очилата и си прочиствам гърлото.

– Да? Друго има ли, Джийн?

– Днес май не сме в настроение. – Тя се усмихва, оставя папката на бюрото и не помръдва, сякаш очаква да я позабавлявам с историйки от предната вечер.

– Да, глупачке. Не съм на кеф – изсъсквам, грабвам папката и я мушвам в най-горното чекмедже.

Тя ме гледа с недоумение, накрая унило съобщава:

– Обадиха се Тед Мадисън и Джеймс Бейкър. Ще те чакат в шест във "Флейтите".