Брет Елис - Американски психар

– Ама и ти си един – усмихва се Ан с облекчение. – Ще ме умориш от смях.

– За мен шардоне – нарежда Скот на келнера.

– Чудесно – обажда се Кортни и го потупва по ръката.

– Аз ще пия само... – Ан нарочно спира по средата.

– Уф, само една диетична кола.

Скот вдига очи от хапката ръжен хляб, която топи в малка метална купичка със зехтин.

– На безалкохолна диета ли си тази вечер?

– Да – усмихва се тя закачливо. Но защо ли? Когато на никой не му пука. – Нещо не ми се пие.

– Дори чаша шардоне? – пита Скот. – Ами бяло совиньон?

– Утре в девет сутринта съм на аеробика – обяснява тя не особено убедително. – И наистина не трябва да прекалявам.

– Ами тогава и аз не искам нищо – заявява Скот раз- очарован. – В осем трябва да съм в "Ексклузив".

– А къде няма да съм утре в осем? Хайде, познайте! – казвам аз.

– Недей, скъпи. Знам колко много обичаш "Акация".

Ан се пресяга и стисва ръката на Скот.

– Ааа, не може, съкровище, ще си карам цяла вечер на "Пелегрино" – упорства Скот.

През цялото време потупвам с пръсти по масата и си мърморя под носа: "Писна ми, писна ми, писна ми." Кортни е притворила очи и диша дълбоко.

– Добре де. Ще рискувам – обявява накрая Ан. – Ще пия диетична кола с ром.

Скот въздъхва и се усмихва истински зарадван.

– Така те искам.

– Нали диетичната кола е без кофеин? – обръща се тя към келнера.

– Я ме чуй – намесвам се. – По-добре си вземи диетично пепси.

– Така ли? Защо?

– Вместо диетична кола поръчай диетично пепси – обяснявам ѝ. – По-хубаво е. По-газирано е. По-приятно е на вкус. Смесва се по-добре с рома и има по-ниско съдържание на калий.

Келнерът, Скот, Ан и дори Кортни ме зяпват, сякаш съм направил някакво диаболично, апокалиптично съждение, разбил съм непоклатим мит или съм нарушил тържествена клетва, та чак ми се струва, че целият ресторант се смълчава и затаява дъх. Снощи взех да гледам видеокасета с филм, който се казва "В задника на Лидия", и на две хапчета "Халсион" и диетична пепсикола наблюдавах как Лидия – светлоруса мацка със загоряло тяло, разкошно дупе и големи, заоблени цици – прави минет на един тип с огромен член, докато друга русокоса красавица с идеално подстригана руса "катеричка" работи здраво с езика си върху клитора и сфинктера ѝ и накрая вкарва в задника и мазен сребрист вибратор и го задейства, като продължава да смуче путката ѝ, а онзи с големия се изпразва върху лицето на Лидия, която е лапнала топките му и изиграва доста автентичен силен оргазъм, и тогава другата минава отпред и облизва лицето ѝ, след което ѝ подава вибратора в устата. Миналия вторник излезе новият албум на Стивън Бишъп и вчера от магазина на "Тауър Рекърдс" си купих компактдиска, касетата и грамофонната плоча, защото исках да ги имам и трите.

– Слушай – нарушавам най-после мълчанието с разтреперан от вълнение глас, – поръчай си каквото искаш, но аз ти препоръчвам пепси.

Свеждам надолу поглед към синята платнена салфетка в скута ми, в ъгъла на която е избродирано името на ресторанта, и за миг имам чувството, че ще заплача, брадичката ми се тресе, а в гърлото ми е заседнала буца.

Кортни се пресяга, докосва китката ми и ме успокоява, галейки "Ролекс"-а ми.

– Няма нищо, Патрик. Всичко е...

Остра болка в областта на черния дроб поглъща надигащото се у мен вълнение и аз се изпъвам на стола си, стреснат, объркан. Келнерът изчезва, тогава Ан пита дали сме посетили новата изложба на Дейвид Оника и това ме успокоява.

Оказва се, че не сме знаели за изложбата, но за да не ме помислят за фукльо, като кажа, че имам негова картина, подритвам леко Кортни под масата. Това я изтръгва от литиевия унес и тя автоматично избърборва:

– Патрик има картина на Оника. Честно.

Усмихвам се доволен и отпивам от уискито.

– О, това е чудесно, Патрик – поздравява ме Ан.

– Наистина ли? – пита Скот. – Ама неговите картини не са ли скъпички?

– Ами... какво да ти кажа... – Пак отпивам от чашата, за да преодолея внезапното объркване, какво да му кажа? – Е, не много.

Кортни въздъхва в очакване на нов ритник под масата.

– Патрик я купи за двайсет хиляди – обажда се тя с огромна досада в гласа и си взима филийка от топлия ръжен хляб.

Хвърлям ѝ кисел поглед и едва се сдържам да не изсъскам.

– Ааа, не си разбрала добре, Кортни, изръсих се цели петдесет бона.

Тя бавно вдига очи от ръжената топчица хляб, която мачка между пръстите си, и ме поглежда с такава злоба, че ми иде да се скрия под масата, но това не е достатъчно за да ме накара да призная пред Ан и Скот, че всъщност картината струваше само дванайсет бона. Все пак застрашителният ѝ поглед – въпреки че това можеше да мине като шик за неодобрение на колоните, венецианските абажури или вазите с лалета на барплота – ме стресва доста и решавам да спестя подробностите около покупката. Всичко ми е ясно, очите ѝ казват следното: "Още едно подритване под масата, и ще ти бутна на кукуво лято."