Брет Елис - Американски психар

Посяга към вратовръзката ми, но успявам да хвана ръката му, преди да я е докоснал.

– Комплиментът ти ми стига.

Влиза Рийд Томпсън, облечен във вълнен кариран костюм, двуредно сако, раирана памучна риза и копринена вратовръзка, всичко от "Армани", плюс сини памучни чорапи "Интъруовън" и черни обувки "Ферагамо" с бомбета, също като моите. Едната му ръка с безупречен маникюр стиска "Уолстрийт джърнъл", а през другата небрежно е прехвърлил палто "Бил Кайзерман" от туид. Той кима и сяда срещу нас. Малко след него пристига Ход Бродърик облечен в раирано сако и раирана риза с широка яка, всичко, включително копринената вратовръзка от – "Поло". Следващият е Макдърмот. Носи тазседмичния брой на списание "Ню Йорк" и сутрешния "Файнаншъл Таймс". Сложил си е очила "Оливър Пийпълс" с рамки от екзотично червено дърво, вълнен костюм на ситно черно-бяло каре, раирана памучна риза с отворена яка и копринена вратовръзка на едри шарки – дизайн и изработка на"Джон Рейли".

Повдигам вежди и се усмихвам на Макдърмот, който навъсено сяда от другата ми страна. Пуска една въздишка и мълчаливо се зачита във вестника. Не казва нито "добро утро", нито "здрасти" и явно е ядосан. Подозирам, че това има някаква връзка с мен. Усещам, че Луис иска да каже нещо, затова избързвам и се обръщам към Макдърмот.

– Ей, Макдърмот, какво ти е? Да не би да си чакал сутринта двайсет минути за "Стеърмастър" в спортни и клуб?

– Кой ти каза, че ми има нещо? – сумти той и разгръща"Файнаншъл Таймс".

– Виж какво – започвам, като се навеждам към него. – Вече ти се извиних за оная вечер, когато ти се разкрещях за пицата в "Пастелите".

– Кой ти каза, че е заради това?

– Мисля, че се разбрахме по този въпрос – прошепвам, сложил ръка върху страничната облегалка на столи му. Пускам и една усмивка на Томпсън отсреща. – Съжалявам, че обидих качеството на пиците в "Пастелите"! Доволен ли си?

– Кой ти каза, че е заради това? – повтаря той въпроса си.

– Тогава за какво, Макдърмот? – питам шепнешком, защото усещам зад гърба си раздвижване. Броя до три, обръщам се рязко и сбарвам Луис, наведен към мен с наострени уши. Той осъзнава, че е хванат да подслушва, и се свива гузен в стола си. – Ставаш смешен, Макдърмот. Може ли такова нещо? Да ми се сърдиш още само защото мисия, че пиците в "Пастелите" са... хрупкави?

– Трошливи – напомня ми той със сърдит поглед. – Думата, която употреби, бе "трошливи".

– Извинявай, обаче съм прав. Трошливи са. Не чете ли мнението в "Таймс"?

– Я виж това. – Той изважда от вътрешния си джоб ксерокопие на вестникарска статия. – Специално за теб съм я снимал, за да видиш, че не си прав. Прочети я внимателно.

– Какво е това? – питам, докато разгръщам сгънатия вестник.

– Материалче за твоя герой Доналд Тръмп – ухилва се Макдърморт.

– А, да – казвам зарадван. – Как ли съм го пропуснал?

– И виж... – Макдърмот шари с пръст по страницата и го забива в последния абзац, който е оградил с червен химикал. – Къде според Доналд Тръмп правят най-хубава пица в цял Манхатън?

– Чакай да прочета – въздъхвам и отблъсквам ръката му. Може да си се объркал нещо. Леле, каква скапана снимка са сложили.

– Бейтмън! Виж хубаво. Оградил съм ти го.

Преструвам се, че чета шибаната статия, а всъщност се опитвам да овладея гнева си. Накрая му връщам листчето и го питам с възможно най-пренебрежителния тон:

– И какво от това? Кажи де, Макдърмот? Защо ми я показваш?

– Искам да знам какво ти е мнението за пиците в "Пастелите" сега – хитро подмята той.

– Ами – започвам колебливо, като преценявам всяка дума – мисля, че тия дни трябва пак да ида там и да ги опитам... Просто последния път бяха малко...

– Трошливи? – помага ми Макдърмот.

– Да – свивам рамене. – Трошливи бяха.

– Ъхъ – злорадства той.

– Виж какво, щом Дони одобрява как правят пиците в "Пастелите" – заявявам без желание и с тъпа въздишка, – значи и за мен са добри.

Макдърмот сияе от победата си.

В залата преброявам три вратовръзки от копринен креп, една копринена "Версаче", две от копринен фулар, една японска "Кендзо" и две от свилен жакард. От костюмите из въздуха се носят и смесват ухания на "Сириус", "Тоскани", "Армани", "Обсешън", "Поло", "Грей Фланъл" и дори "Антей", като всички те заедно образуват един общ, студен и противен парфюм.

– Обаче не се извинявам – предупреждавам Макдърмот.

– Ти вече го направи – припомня ми той.

Влиза Пол Оуен, облечен в кашмирено спортно сако с едно копче, вълнени панталони и риза от "Роналдъе Шамаск", но това, което наистина ме впечатлява, е вратовръзката – на сини, черни, червени и жълти широки ивици от "Ендрю Феца", дизайн "Занзара". Карутърс също е поразен и се навежда към мен, за да подхвърли: