Брет Елис - Американски психар

Той изчезва. Мой-Твой-Кой също потъва в навалицата. Промъквам се след Прайс до парапета.

Ще ми се да запаля пура, ама нямам кибрит, затуй я въртя под носа си и се наслаждавам на аромата ѝ, а мисълта, че идат и наркотици, ме успокоява, взимам два куверта от Прайс и се опитвам да го уредя с една водка "Финландия" с лед, но се оказва, че нямат – поне така ми обяснява сопнато барманката, която има страхотно тяло и е толкова готина, че решавам все пак само заради това да ѝ оставя тлъст бакшиш. Поръчвам една водка "Абсолют" за Прайс и уиски "Джей енд Би" с лед за мен. За миг си помислих дали да не си направя кодош с Тим и да му донеса един "Белини", но се сещам, че тази вечер е малко раздразнителен и няма да схване майтапа, та се отказвам. Промъквам се обратно през тълпата, подавам му "абсолютката", той я взима, без да ми благодари, и я удря на екс. Оглежда чашата, намръщва се и ми хвърля унищожителен поглед. В отговор свивам безпомощно рамене. Той пак се втренчва в релсите. Малко са мацките тази вечер в "Тунела".

– Ей, знаеш ли, че утре вечер ще излизам с Кортни?

– С нея? – извиква той в отговор, без да откъсва очи от релсите . – Страхотно.

Дори през шума усещам сарказма в гласа му.

– Защо не? Карутърс е запрашил нанякъде и не е в града.

– По-добре си плати за компаньонка – казва той огорчено.

– Че защо?

– Защото чукането ще ти излезе много по-евтино.

– Ааа, тоя номер няма да мине – викам му.

– Абе, и аз така си мислех по едно време. – Прайс разклаща чашата и ледът в нея потропва. – Обаче и Мередит се оказа същата. Иска да ѝ се плаща. Всичките са от един дол дренки.

– Прайс? – Удрям една яка глътка от уискито. – Ти си безценен...

Той посочва зад гърба си.

– Накъде ли водят тия релси?

Появяват се лазерни светлини.

– Не знам – отговарям след дълга пауза, колко дълга – и това не знам.

Омръзва ми да гледам Прайс, който стои неподвижен и безмълвен. Извръща поглед от релсите само за да потърси Мадисън или Рикардо. Кьораво маце не се вижда, навсякъде само колеги от Уолстрийт в смокинги. Единствената жена, която забелязвам, танцува сама в един ъгъл под звуците на парче, което мисля, че се казваше Love Triangle. Облечена е в някакъв жакет с пайети от "Роналдъс Шамаск", опитвам се да я разгледам по-добре, но очакването на кокаина ме изнервя и започвам да дъвча крайчеца на един куверт, пък и някакъв тип от Уолстрийт, който прилича на Борис Кънингам, застава точно пред мен и от гърба му не мога да видя нищо. Вече се каня да прескоча пак до бара, но точно тогава Мадисън се появява отново – след двайсет минути – задъхан, ухилен до уши, здрависва се със запотения и помръкнал Прайс, който си тръгва толкова бързо, че Тед дори не успява да го потупа приятелски по гърба и ръката му увисва във въздуха.

Поемам след Прайс обратно покрай бара и дансинга, подминаваме стълбите към приземния етаж и дългата опашка пред дамската тоалетна, което изглежда доста странно, тъй като тази вечер в клуба почти няма жени, и накрая хлътваме в мъжката. Вътре няма никого, вмъкваме се и двамата в една кабина и той залоства вратата.

– Целият треперя – проговаря Прайс и ми подава малкото пликче. – Ти го отвори.

Поемам го от него, внимателно разгръщам крайчетата му и излагам грамчето прашец на слабата неонова светлина – вижда ми се по-малко.

– Я – шепне Прайс с изненадващо тих глас, – не е кой знае колко много, а?

И се навежда напред да го разгледа.

– Може и така да ни се струва от светлината – успокоявам го.

– Какво му става на тоя Рикардо? – чуди се той и зяпа кокаина.

– Шшт – прошепвам и вадя платинената си карта "Американ Експрес". – Хайде, давай.

– Това копеле да не продава вече на милиграми? – възмущава се Прайс и гребва от прашеца със собствената си кредитна карта "Американ Експрес", поднася я до носа си и вдишва дълбоко с ноздрите. Мълчи известно време и след това изсъсква:

– Мамка му на тоя педал!

– Какво има?

– Пробутал ни е от слабия, копелето му мръсно!

Той чак се задъхва от яд. Опитвам малко и стигам до същия извод.

– Да, от слабия е, ама мисля, че ако глътнем повечко, ще свърши работа...

Но Прайс не ме слуша, защото е побеснял, лицето му е станало мораво, по бузите му се стичат струйки пот. Крещи, сякаш е моя вината, сякаш аз съм предложил да купим праха от Мадисън.

– Искам да се изкефя, Бейтмън – бавно започва Прайс и гласът му постепенно се издига. – Разбираш ли, не ми трябва този ученически боклук!

– Можеш да си го сложиш в кафето с мляко – провиква се някой от съседната кабина.