Брет Елис - Американски психар

– Тук само от един поглед можеш да прихванеш някоя болест. Пълно е със съмнителни гаджета.

– Абе, нали ти казах нещо – успокоява го Ван Патън и спокойно му повтаря какво е чел. – За нас няма страшно. Шансът е нула, точка, нула, нула... ъъъ, един процент...

Слава богу, звуците на New sensation на "Инексес" заглушават думите му. Музиката е надута до краен предел и разговор може да се води само с надвикване. Клубът е претъпкан. Единствената светлина идва от прожекторите над дансинга. Всички са облечени в смокинги. Всички пият шампанско. Тъй като имаме само два пропуска за специалния салон в приземния етаж, Прайс ги пробутва на Макдърмот и Ван Патън и те нетърпеливо ги размахват пред лицето на портиера, който пази на стълбите. Той е облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с тясна яка от "Черути 1881" и карирана чернобяла папийонка от "Мартин Дингмън Некуеър".

– Ей – крещя на Прайс, – защо не се вмъкнахме ние с пропуските?

– Защото – надвиква той музиката – ни трябва малко боливийски барут...

Следвам го по тесния коридор, минаващ успоредно на дансинга, прекосяваме бара и накрая попадаме в Залата с полилеите, която е фрашкана с типове от "Дрексъл", от"Лемън", от "Кидър Пийбоди", от "Първа Бостънска", от "Морган Стенли", от "Ротшийлд", от "Голдмън" и дори от "Ситибанк", всичките в смокинги и с чаши шампанско в ръцe. Почти неусетно New sensation преминава в The Devil inside, а Прайс съзира Тед Мадисън, облегнат на парапета в дъното на салона, облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с малка яка от "Пол Смит", папийонка и пояс от "Рейнбоу Некуеър", диамантени копчета на ръкавите от "Трианон", обувки от шагренова кожа "Ферагамо" и старинен часовник "Хамилтън" от "Сакс". Двойни влакови релси, осветени от зелен и розов прожектор, минават покрай Мадисън и потъват в тъмнината. Прайс изведнъж се спира и се взира встрани от Тед, който се усмихва, щом разпознава Тимъти, а Прайс гледа замечтано релсите, сякаш са някакво олицетворение на свободата, на бягството от действителността, за които е бленувал. Аз обаче крещя в ухото му:

– Ей, я виж, Теди!

Това прекъсва бляновете му, той тръсва глава, сякаш да ги прогони напълно, пренастройва погледа си и извиква решително:

– Ааа, не, това не е Мадисън, това е Търнбол!

Типът, когото смятах за Мадисън, отвръща на поздрава на двама други и ни обръща гръб. Тогава изневиделица зад Прайс изниква Ебърсол, стисва с ръка Тимъти през прага и на шега се опитва да го удуши. Прайс отстранява ръката му, здрависва се с него и казва:

– Как си, Мадисън?

Мадисън, когото помислих за Ебърсол, носи разкошно двуредно ленено сако "Хакет" от "Бергдорф Гудмън". В едната си ръка държи незапалена пура, а в другата – полупълна чаша шампанско.

– Господин Прайс – вика Мадисън, – радвам се да ви видя.

– Мадисън – крещи му в отговор Прайс, – нуждаем се от твоите услуги.

– Да не си търсите белята? – усмихва се Мадисън.

– Не, нещо по-спешно.

– Разбира се – казва Мадисън и неизвестно защо ми кима някак сдържано. – Бейтмън, страхотен тен имаш.

Зад Мадисън стои някакъв образ, който много прилича на Тед Драйър. Облечен е в двуреден смокинг с шал-яка, памучна риза и копринена папийонка – всичко (почти съм сигурен) от "Поло", марка "Ралф Лоран". Мадисън непрекъснато се върти насам-натам, за да поздравява разни хора, които щъкат из навалицата.

Накрая Прайс съвсем се изнервя.

– Слушай, трябват ни наркотици – казва му той, доколкото чувам.

– Търпение, Прайс, търпение – провиква се Мадисън. – Ще говоря с Рикардо.

Но продължава да стърчи и да кима на тия, дето минават край нас.

– Защо не го направиш още сега! – крещи му Прайс.

– Вие защо не сте със смокинги бе? – вика Мадисън.

– Колко ни трябва? – пита ме Прайс със съвсем отчаян вид.

– Един грам ще стигне – отвръщам, надвиквайки музиката. – Утре рано трябва да съм в службата.

– Имаш ли в тебе сухо?

Не мога да лъжа, кимвам утвърдително и му давам четирийсет долара.

– Един грам – предава той поръчката на Тед.

Мадисън избутва напред приятеля си.

– Ей, това е Мой.

– Един грам. – Прайс бута парите в ръката му. – Твой? Какво твой?

Онези двамата се хилят, Тед енергично клати глава и изкрещява някакво име, което едва долавям.

– Не твой, казва се Мой.

– Ааа, добре. Приятно ми е, мой човек – Прайс повдига китката с часовника "Ролекс" на нея и почуква с показалец циферблата.

– Ей сега се връщам – извиква Мадисън. – Не оставяйте момчето да скучае. Не си стискайте кувертите.