Брет Елис - Американски психар

...където хора от "Лотосов цвят" гледат безмълвно катастрофата и борбата на двамата мъже, никой не помага на полицая, който сега е яхнал Патрик, но вече е задъхан от усилията да изтръгне магнума от ръцете му, а Патрик усеща прилив на сили, сякаш във вените му кръвта се сменя с бензин. Вятърът се усилва, става по-студено, завалява, а двамата се търкалят по улицата, вкопчени един в друг, Патрик все си мисли, че трябва да звучи и някаква музика, започва да се смее злобно като демон, сърцето му бие учестено, успява без усилие да насочи дулото към лицето на полицая, два чифта ръце са се сключили около пистолета, но пръстът на Патрик натиска спусъка, куршумът само отнася малка част от върха на черепа, ала не убива полицая, Патрик навежда дулото по-надолу, улеснен от губещите сила пръсти на ченгето, и го гръмва в лицето, куршумът излиза през тила с облаче розов прах, а хората на тротоара пищят, не помръдват, крият се, хукват обратно вътре, по улицата приближава полицейската кола, от която Патрик май избяга преди това през тясната алея, със запалени светлини и скърцащи спирачки тя се заковава пред бакалията точно когато Патрик се скрива зад ъгъла, хвърля се на земята и презарежда магнума. Ужасът, който мислеше, че е отминал, отново го обзема и си мисли: "Какво толкова направих, та ме олепиха така лесно? Застрелях саксофониста, а? Саксофонист ли? Сигурно е бил и мим, и заради него сега ми се полага това ?" Наблизо се чуват сирените на още коли, които идват насам, заблудени в лабиринта на уличките, а полицаите, които са вече тук, изобщо не си правят труда да предупреждават, направо започват да стрелят по него и той отвръща на огъня, успява да ги зърне, прикрити зад разтворените врати на колата, стрелят като луди, като във филм, и това помага на Патрик да осъзнае, че участва в истинска битка, че се опитва да мине между куршумите, че това не е сън, че не се цели добре, а само напосоки отговаря на стрелбата им, и тогава заблуден куршум от магнума му, може би шестият поред, уцелва резервоара на полицейския автомобил, светлините на фаровете му угасват, преди да се пръсне на парчета, изхвърляйки кълбовиден пламък в тъмнината, газова улична лампа експлодира веднага след това в жълтозелени искри, пламъци обгръщат телата на двамата полицаи, едновременно живи и мъртви, прозорците на "Лотосов цвят" са на сол, ушите на Патрик звънтят...

...докато бяга към Уолстрийт, все още в Трибека,той се крие от местата, осветени от уличните лампи, забелязва цяла редица паркирани поршета, втурва се покрай тях и започва да пробва вратите им, с което задейства една след друга алармени сирени. Колата, която иска да задигне, е черен "Рейндж Роувър" с отделно задвижвани колела, аеродинамично тяло и осемцилиндров двигател У-8 е инжекционно впръскване на горивото, но точно такава не може да намери и към разочарованието от това се прибавя опиянението от объркването, от този град. Дъждът от леденостуденото небе все пак е достатъчно топъл в града и се изпарява веднага от паважа в ситна млечнобяла мъгла, която си пробива път в проходите между небостъргачите в Батъри Парк, на Уолстрийт, навсякъде, той прескача някакъв насип, прави салто над него и хуква като луд с пълна сила, мозъкът му е скован от паниката, сърцето му ще се пръсне, има чувството, че го преследва автомобил по пустата улица, после тъмнината сякаш го обгръща и скрива, отнякъде се чува изстрел, но Патрик не реагира защото умът му е изключил, забравил е накъде бяга, но изведнъж като мираж пред него изплува сградата, в която се намира "Пиърс енд Пиърс". Светлините в нея гаснат етаж по етаж, сякаш мракът залива сградата като вълна, още двеста, още сто метра, и се шмугва във входа към стълбището, за пръв път обзет от страх, раздиран от смут, с блокирали сетива, нахълтва във фоайето, но... нещо не е наред, какво? "Нали се премести бе?" (преместването на кабинета му бе истински кошмар, ала сега канцеларията му е на по-добро място, фоайето е свързано с новите магазини на "Барни" и на "Годива"). Явно е объркал сградите и се усеща чак пред асансьора...

...забелязва заключените врати, огромната статуя на Джулиан Шнабъл и разбира: "Мамка му и късмет, това е друга сграда", обръща се и хуква обратно към въртящите се врати, но нощният пазач, който преди това се опита да привлече вниманието му, сега маха с ръка: "Господин Смит, забравихте да се разпишете." Объркан, Патрик стреля в него, докато прави един, втори оборот с вратата, и попада отново във фоайето, куршумът удря пазача в гърлото, блъсва го назад, облак кръв се вдига във въздуха, преди да облее изкривеното му лице. Тогава Патрик забелязва чернокожия чистач, който е видял всичко, спотаен в далечния тъмен ъгъл, чистачът изпуска парцала до кофата в краката си и вдига ръце, Патрик го застрелва право между очите, поток кръв шурва по лицето му, тилът му избухва отзад със смес от натрошена кост, кръв и мозък и отчупва парченце мрамор от облицовката на стената, силата на удара залепва чистача за стената, Патрик се втурва през улицата към осветената сграда, в която е новият му кабинет, влиза със спокойна походка...