Брет Елис - Американски психар

И за прекрасен завършек на този забележителен албум групата е запазила своя версия на Honky tomk blues (още една песен на външен автор – Ханк Уилямс) и въпреки че е съвсем различна от останалите, присъствието ѝ се усеща в цялата плоча. Независимо от професионализма тя носи в себе си духа на кабаретния блус. (Между другото, през този период Хюи записа две песни за филма "Назад в бъдещето", които се изкачиха на върха в класациите The power of love и Back in time, прекрасни допълнения към една кариера, оформяща се като легендарна.) Какво да посъветвам онези, които все още не са си купили този албум? Девет милиона души не могат да грешат.

Fore! (записан в "Крисалис" в осемдесет и шеста) е логично продължение на Sports, но в още по-професионално издържан стил. В тази плоча на момчетата не им е необходимо да доказват, че са пораснали и че са прегърнали рокендрола, защото в тригодишния преходен интервал между двата албума вече са го направили. (Всъщност трима от тях са с костюми на обложката.) Албумът започва с огненото парче Jacob's ladder , в което се говори за бор- бата и за надделяващия компромис, уместно напомнят за това какво представляват "Хюи Луис енд дъ Нюз", и с изключение на Hip to be square това е най-добрата песен в тавата (независимо че не е написана от член на групата). Следва прекрасното весело парче Stuck with you, забавна ода за брачните взаимоотношения. Всъщност повечето от любовните песни са за трайни взаимоотношения, а не за напразно тичане след момичета, както в предишните плочи. Във Fore! момчетата вече контролират нещата (притежават момичетата) и сега трябва да направляват връзката. Това ново измерение допринася за привлекателността на песните, музикантите изглеждат по-удовлетворени и не толкова припрени. Но до всяка песен от рода на Doing, it all for my baby (прекрасна ода за моногамията) има по едно парещо парче като Whole lotta loving. Първата страна (петата поред песен от компактдиска) завършва с шедьовъра Hip to be square (за нещастие претворен в единствения слаб видеоклип на групата). Това е ключовата песен в албума, жизнерадостна ода за конформизма, толкова завладяваща, че повечето хора вероятно изобщо не се вслушват в стиховете, но при наличието на експлозивната китара на Крие Хейс и страхотното изпълнение на клавишни кой ще ти гледа думите? Тя не е само за удоволствието от конформизма, а и лична изповед на самата група, но какво точно изповядват, така и не разбрах със сигурност.

Втората страна на Fore! не притежава същия заряд като първата, но в нея има няколко истински бисера, които са и доста сложни. I know what I like е песен, която Хюи не би изпял за нищо на света шест години по-рано (открита декларация за независимост), а следващата I never walk alone всъщност я допълва и обяснява в по-широк смисъл, като е забележителна още с жестокото соло на орган и със силните вокални изяви на Хюи, който пее по-добре може би само в Hip to be square. Forest for the trees е страстен трактат против самоубийствата. Заглавието понамирисва на клише, но Хюи и бандата му умеят да вдъхват живот на клишетата, като ги превръщат в изцяло свои оригинали. Изисканата песен Naturally напомня за невинните времена и залага изцяло на вокалните съзвучия, които в случая само специалист би могъл да различи от тези на "Бийч Бойс". Въпреки че е издържан в закачлив тон, албумът свършва с магическите звуци на Simple as that – балада не за отчаянието, а за надеждата, с послание за оцеляване (авторът не е от групата), откриващо пътя за следващата им плоча Small world, в която се занимават с глобални проблеми. Алубмът Fore! може да не е шедьовър от класата на Sports, но по свой собствен начин е също толкова удовлетворяващ, а по-нежният и по-мек глас на Хюи е истинско събитие.

Small world, записан за "Крисалис" в осемдесет и осма, е най-амбициозната и артистично изпипана плоча на "Хюи Луис енд дъ Нюз". Улегнал професионален музикант определено е заменил сърдития млад човек и въпреки че Хюи владее добре един-единствен инструмент – хармониката, нейният хипнотичен Дилънов звук придава на Small world великолепие, каквото малко музиканти са постигали. Това е явен преход и първи опит за тематично свързване на песните. Всъщност Хюи разнищва от различни гледни точки проблема за глобалното комуникиране. Не е чудно, че четири от десетте песни съдържат в заглавието си думата "свят". За пръв път, вместо едно, има три инструментални парчета.

Компактдискът започва шеметно със Small world (първа част), чиито автори са Луис и Хейс. Освен посланието за хармония, парчето съдържа соло на китара, от което Хейс сигурно е получил пришки. В Old Antone 's се усеща влиянието на впечатленията, които групата е натрупала по време на турнето си из страната. Брус Хорнсби обогатява внушенията на текста с прекрасно изпълнение на акордеон. В Perfect world духовата секция на "Тауър ъв Пауър" отново има невероятен ефект. Това е и най-доброто парче в албума, дело на Алекс Кол, който не е от групата. То обединява в една всички теми в плочата – безусловно приемане на съществуващия свят с неговите недостатъци, но не и отказ от мечтата за живот в идеален свят. Въпреки че песента е в доста динамичен поп стил, движещата сила на идеите не се губи, а всички членове на групата свирят превъзходно. Следват две инструментални композиции танцувалното реге Bobo tempo, повлияно от африканските ритми, и втората част на Small world. Липсата на текстове към тези мелодии не предизвиква прекъсване в посланието за глобално комуникиране и те не изглеждат като пълнеж, защото в тях музикантите от групата всъщност демонстрират импровизационните си умения.