Брет Елис - Американски психар

Здрава глътка – почти половин чаша от уискито, ме успокоява достатъчно, за да погледна към Фаръл и да отбележа саркастично:

– Какво шкембе е отпрал обаче. Ужас!

Ивлин също оглежда Фаръл.

– Ами. Няма шкембе.

– Как да няма. Я виж. И това ако не е шкембе...

– Така изглежда, защото е седнал – раздразнено казва тя. – Ама че си...

– Но това си е шкембе, Ивлин.

– Ти си луд – махва тя с ръка. – Пълно куку.

– Ивлин, та той едва ли има трийсет години.

– И какво от това? Не всички вдигат гири като теб.

Тя отново забива нос в менюто.

– Аз не вдигам гири – въздъхвам.

– Иди и му тресни един в носа, та да видят всички колко си силен – казва тя пренебрежително. – Хич не ме инсресува.

– Не ме изкушавай – предупреждавам я и като поглеждам още веднъж към Фаръл, промърморвам: – Ама че смотаняк.

– О, Патрик, престани. Не разбирам защо се нервираш – сърди се тя, зачетена в менюто. – Омразата ти е неоснователна. Май наистина си мръднал.

– Виж му само костюма – не се сдържам да отбележа. – Погледни го какво е навлякъл.

– И какво от това, Патрик?

Тя прелиства една страница, вижда, че на гърба ѝ няма на- писано нищо, и се връща пак на предишната.

– Не му ли е минавало през ума, че такъв костюм може да предизвика отвращение?

– Държиш се като ненормален, Патрик.

Тя поклаща глава, докато проучва списъка на вината.

– Мамка му, Ивлин! Какво е това държиш се като? Аз съм си стопроцентово ненормален.

– Затова ли си толкова войнствено настроен? – пита тя.

– Не знам – свивам рамене.

Както и да е, щях да ти разправям какво се случи с Мелания и Тейлъри... – Тя забелязва нещо и добавя още в същото изречение: – Престани да зяпаш в бюста ми, Патрик. Гледай мен, не бюста ми. Та така, Тейлър Грасгрийн и Мелания били... Познаваш я Мелания, учила е в "Суийт Брайър". Нали баща ѝ държи всички банки в Далас. А Тейлър е завършил "Корнел". Та двамата трябвало да се срещнат в "Корнел Клуб", а за седем имала запазена маса в "Мондриан". Той бил облечен... – Тя сеща за нещо и спира. – Не, в "Лебеда". Трябвало да вечрят в "Лебеда" и Тейлър бил... Господи, не, в "Мондриан" точно така, в "Мондриан" в седем и Тейлър бил с костюм "Пиеро Димитри". Преди това Мелания пазарувала. Сигурно в "Бергдорф", не съм сигурна, макар че... да, да в "Бергдорф" е била, защото на другия ден беше с шалчето, което си купила. Но това няма значение. Не била ходила на аеробика от два-три дни и...

– Келнер! – провиквам се. – Още едно "Джей енд Би"? – посочвам към чашата си учуден, че правя поръчката си с въпросителен, а не с повелителен тон.

– Не искаш ли да разбереш какво се случило? – недоволно пита Ивлин.

– Горя от желание – въздъхвам отегчено. – Слушам със затаен дъх.

– Станало нещо много забавно – започва тя.

"Попивам всяка твоя дума", мисля си. За пръв път анти- сексуалността ѝ ми се струва смешна. Именно липсата на похот у Ивлин ме привличаше преди. Сега това ме потиска, изглежда ми зловещо, изпълва ме със страх. Вчера психиатърът, когото посещавам от два месеца, ме попита какъв метод за предпазване от забременяване прилагаме с Ивлин. Погледнах през прозореца небостъргача отсреща, после гигантската репродукция на графичен изравнител над масичката за кафе и отговорих с въздишика: "Работата ѝ". Когато ме попита кой е предпочитаният от нея полов акт, отвърнах съвсем сериозно: "Просрочената ипотека." Едни едва осъзнавам, че ако не са всичките тези хора наоколо, бих избол очите на Ивлин с нефритените китайски клечки за хранене, оставени на масата. Но продължавам да кимам с глава, уж я слушам внимателно, и не посягам към клечките. Вместо това поръчвам бутилка "Шасан Монтраше".

– Не е ли забавно? – пита Ивлин.

Разсмивам се нехайно заедно с нея, но в смеха ми има презрение.

– Да бе, да си умреш смях – изведнъж признавам смутено.

Очите ми шарят по редицата от жени на бара. Има ли никоя, която бих изчукал? Вероятно да. Онова дългокрако маце, дето пие коктейл на крайния стол? Може би. Ивлин се разкъсва при избора на салата: дали да е от стафиди и бамя, тип гъмбо, или от цвекло с лешници и цикория. А аз имам чувството, че и да се бях натъпкал с антиспазматични хапчета, ефектът пак щеше да е нулев.

– Тия не са добре, двайсет долара за някаква яйчена кифла? – възмущавам се, докато разглеждам менюто.

– Това е "му шу с яйчен крем", леко запечено – пояснява тя.

– Абе, да им го мушна отзад, все си е кифла – протестирам.

– Мноого си възпитан, Патрик – отвръща Ивлин.