Брет Елис - Американски психар

В сряда вечер довеждам още едно момиче, с което се запознах в "Ем Кей" и което смятам да изтезавам и заснема с видеокамерата. Седи на дивана в хола на апартамента ми и остава безименно за мен. На стъклената масички е поставена полупразна бутилка шампанско "Кристал". Натискам бутони и местя плъзгачи, които задействат стереоуредбата "Вурлицер". По едно време тя пита:

– Каква е... тази миризма тук?

– На умрял... плъх – измънквам под носа си и разтварям прозорците и плъзгащата се стъклена врата, която води към терасата.

Средата на есента е и нощта хладенее, а тя е облечена леко, но изпива още една чаша "Кристал", която я стопля достатъчно, за да може да ме попита какво работя. Kaзвам ѝ, че съм завършил "Харвард", после съм започнал paбота на Уолстрийт, в "Пиърс енд Пиърс".

– Какво е това? – пита тя и не мога да определя шегува ли се, или наистина не знае.

С гръб към нея, докато оправям новата картина на Оника на стената, преглъщам тежко и отговарям:

– Ъъ, магазин... за обувки.

Шмръкнах малко кокаин, който намерих в аптечката в банята, след като се върнахме тук, и шампанското поукроти действието му, но не значително. В "Шоуго на Пати Уинтърс" сутринта показаха машина, чрез кои то хората могат да разговарят с мъртъвци. Момичето е с вълнено сако и пола, блуза от копринен жоржет, обеци от слонова кост "Стивън Дуек" и къса жакардова жилетка, всичко... откъде ли? Сякаш от "Шаривари".

В спалнята тя е съвсем гола и смуче члена ми. Както съм се изправил над нея, го изваждам от устата ѝ и започвам да я шибам с него през лицето, стиснал здраво косата ѝ с една ръка. Наричам я "мръсна, долна пачавра" и това я възбужда още повече. Започва да разтрива с пръсти клитора си и гъделичка с език топките ми.

– Така харесва ли ти? – пита ме.

– Ъхъ – отговарям и дишам тежко.

Гърдите ѝ са стегнати, пълни и твърди, зърната им са набъбнали. И докато тя едва не се задушава от члена ми, с който грубо я чукам в устата, навеждам се да ги стисна. После, когато я чукам, след като съм заврял в ануса ѝ изкуствения член и съм го вързал, дера с нокти циците ѝ и тя ме предупреждава да спра. Преди това вечерях с Жанет в нов северно-италиански ресторант, недалеч от Сентръл Парк, който се оказа доста скъп. Бях облечен в костюм от "Едуард Секстън" и с тъга си мислех за къщата на семейството ми в Нюпорт. След като изпратих Жанет до дома ѝ, се отбих в "Ем Кей", където бе организирано събиране на пари за нещо, свързано с Дан Куейл, когото дори не харесвам. Момичето, дето чукам, само дойде при мен на дивана, където чаках да се освободи маса за билярд.

– Божичко! – изпищява сега.

Възбуден съм и я удрям през лицето, после леко щипвам устата ѝ, целувам я силно и хапя устните ѝ. Обземат я страх, ужас и смут. Връвта се скъсва и изкуственият член се измъква от ануса ѝ, докато тя се опитва да ме отблъсне. Претърколвам се, уж че я оставям да се измъкне, но докато събира дрехите си и мърмори колко "ненормално копеле" съм бил, скачам върху нея като чакал, с пяна на устата. Тя плаче истерично, извинява се, моли ме да не я бия, хълцаща, прикрила вече срамежливо гърдите си. Но дори риданията ѝ не могат да ме трогнат. Почти не изпитвам съжаление, когато я напръсквам с киселина. Още по-малко, когато блъскам главата ѝ четири-пет пъти в стената, докато изгуби съзнание. На стената остава малко петно, по което се полепват косми от косата ѝ. Тя се свлича на пода, а аз отивам в банята и шмръквам още малко от второкачествения кокаин, който ми бяха пробутали в "При Нел" или в "О Бар" предната вечер. Звъни телефон, секретарят приема разговора. Наведен ниско над едно огледало, изобщо не обръщам внимание на съобщението, което ми оставят, не си правя дори труда да го прослушам.

По-късно тя е просната по гръб на пода, гола, ръцете и краката ѝ са вързани за железни пръти, прикрепени към дъски с метални тежести. Дланите ѝ са простреляни с пирони, а краката са максимално разтворени. Под задника ѝ е подложена възглавница, а путката ѝ е намазана със сирене "Бри", част от което е напъхано във вагиналната кухина. Тя идва в съзнание и ме забелязва. Застанал над нея, гол, си представям как жестокостта ми я изпълва с умопомрачаващ ужас. Разположил съм тялото точно пред новия телевизор "Тошиба". На видеото съм пуснал касета със запис на последното ми издевателство над момиче. На екрана съм облечен в костюм "Джоузеф Aбyд", с вратовръзка "Пол Стюарт", обувки "Джей Крю" и жилетка от италиански моделиер; коленичил съм на пода до трупа и ям от мозъка на момичето, настървено, гладно, почти се задавям, после поръсвам с някакъв сос парченцата розова тъкан.