Брет Елис - Американски психар

Мълчание.

– Ало? Ало? Тук ли сте бе, пичове?

– Да, и си носим топките.

Разсмивам се.

– Много ви е смешно, ама... – предупреждава ни Макдърмот.

– О, така ли? Какво ще ни направиш? – дразня го.

– Пичове, просто се изнервям, когато не можем да си запазим маса преди, ъъъ, полунощ.

– Сигурен ли си за "1500"? – питам го. – Не ми се вярва толкова рано да пускат кепенците.

– О, не, те вас ще чакат! – изкрещява Макдърмот. – Забравете за там! Защо ли, ще попитате? Ами защото вече е затворено. Затова. Защото не приемат повече резервации. Схващате ли, или още трябва да ви повтарям?

– Добре де, не се впрягай толкова – успокоява го Ван Патън. – Ще отидем в "Кактус" и... толкова.

– Имаме запазена маса там отпреди десет, не, отпреди петнайсет минути – обявява Макдърмот.

– Да, ама мисля, че я отказах – обаждам се и глътвам още един ксанакс.

– Аз я ангажирах отново – признава си Макдърмот.

– Без тебе сме за никъде – хваля го.

– В десет съм там – твърди Макдърмот.

– Като мина през автомата за пари, някъде за петнайсетина минути ще стигна – добавя Ван Патън бавно, сякаш изчислява минутите.

– Някой от вас сеща ли се, че Жанет и Ивлин ще ни търсят в "Бар Зевс", където ни показаха среден пръст? Май сте забравили, а? – питам ги.

– Ама "Бар Зевс" е затворен, а на всичкото отгоре отменихме там резервация, която не бяхме правили – припомня ми Макдърмот и едва сдържа гнева си.

– Да, ама май казах на Жанет и на Ивлин да идат там.

Изтъръпвам, ужасен от това, което може да се случи.

След известно мълчание Макдърмот ме предупреждава:

– Абе ти май си търсиш белята?

– А, търсят ме – извиквам. – Е, сега вече се усрахме. Колко е часът? Ужас, търсят ме.

– Сигурно е някоя от двете – радостно възкликва Ван Патън.

– Изчакайте – смутолевям.

– Късмет – пожелава ми Ван Патън, преди да изключа.

– Ало? – опипвам почвата. – Свързахте се с дома на...

– Аз съм! – изкрещява Ивлин, шумът почти я заглушава.

– О, здрасти – отговарям нехайно. – Какво става?

– Ще ти кажа аз какво става. Защо си още у дома?

– Откъде се обаждаш? – питам добронамерено.

– От "Кактус" – изсъсква тя.

– Какво правиш там?

– Каза ми че ще се срещнем тук, това правя. Пазя ти проклетата маса.

– О, страшно съжалявам. Забравих да ти кажа.

– Какво забрави да ми кажеш?

– Че няма... – преглъщам тежко и затварям очи – да ходим там.

– Добре, а коя, по дяволите, е Жанет?

– O, сигурно се забавлявате двечките – избягвам въпроса ѝ.

– Не, не се забавляваме.

– Защо? – питам. – Скоро... и ние ще дойдем.

– Защото всичко това ми се струва... не знам... някак нередно! – вика тя.

– Слушай, ще ти звънна след малко.

Приготвям се уж да запиша номера на телефона.

– Няма да можеш – отбелязва тя нервно и глухо.

– Защо? Стачката на телефонистите свърши – опитвам се да се пошегувам.

– Защото зад мен е Жанет и чака да освободя телефона за да се обади – обяснява ми Ивлин.

Мълча доста време.

– Патрик?

– Ивлин, не се притеснявай. Тръгвам незабавно. След малко всички ще сме там. Обещавам.

– Божичко...

Превключвам линиите.

– Пичове, пичове, насирация! До гуша съм в лайната. И вие май също. Как ще се оправям, не ми е ясно – избърборвам, обзет от паника.

– Какво е станало? – пита някой от двамата.

– Жанет и Ивлин са в "Кактус".

– А така! – съкрушено казва Ван Патън.

– Нали знаете, пичове, не че не мога да си вкарам свирката повторно в нечия путка, обаче...

– Всички знаем за твоята свирка, Бейтмън – прекъсва ме Макдърмот. – Стига си се хвалил.

– Какво се опитва да ни каже той? Че му е голяма патката ли? – Ван Патън пита Крейг.

– Абе не съм много сигурен – отвръща му Макдърмот. – Това ли се опитваш да ни кажеш, Бейтмън?

Замислям се, преди да отговоря.

– Е... не е точно това – започвам колебливо.

Някой пак звъни.

– Добре де, колкото за пред хората, ще се правя, че ти завиждам – опитва се да остроумничи Макдърмот. – Сега къде? Лелеее, колко е часът бе?

– Вече няма значение. Мозъкът ми се размекна. Толкова съм гладен, че се тъпча с овесени ядки от една кутия. Някой пак ме търси по телефона.

– Може би все пак ще се уредим с малко дрога.

– Звънни на Хамлин.

– Стига бе! Няма кенеф в тоя град, от който да не излезеш с грамче в джоба. Така че не се притеснявай.

Някой да е чул за сделката на "Бел Саут" с безжичните телефони?

"Шоуто на Пати Уинтърс" утре е със Спъдс Макензи.

Момиче