Побягнала от спалнята, гола, вече изпоцапана с кръв, Елизабет залита, препъва се и пищи неистово. Оргазмът ми бе продължителен и изтощаващ, и краката ми треперят. Аз също съм гол и крещя след нея:
– Курва гадна, парцал, боклук.
Кръвта се стича по краката ѝ и тя се подхлъзва, опитва се да се изправи, но аз замахвам срещу нея с вече укървавения касапски нож, който държа в дясната си ръка и острието му раздира врата ѝ отзад и прерязва нещо, някакви вени. Тя прави отчаян опит да побегне към вратата. Удрям втори път и кръв плисва чак в хола и опръсква матираните стъкла и полираната дъбова облицовка в кухнята. Тя понечва да се изскубне напред, но вече съм прерязал врата ѝ и бликналата кръв ни ослепява и двамата. Хвърлям се върху нея, за да я довърша, тя се извръща към мен с лице, изкривено от болка и ужас, ръгвам я в стомаха, краката ѝ се подкосяват и тя се свлича на пода. Подхлъзвам се и падам до нея. Намушквам я пет-шест пъти и фонтани кръв пръсват във всички посоки. Надвесвам се над нея, за да вдъхна от аромата на парфюма ѝ. Мускулите ѝ се вдървяват, стават твърди и тя изпада в предсмъртни гърчове. Кръв напира в гърлото ѝ и тя се тръшка, сякаш е вързана, но не е и трябва да я притискам към пода. Тъмночервена кръв изпълва устата ѝ и прилива отстрани, стича се по бузите, върху брадичката. Спазмите, които разтърсват тялото ѝ, наподобяват епилептичен припадък и аз натискам главата ѝ надолу, като търкам члена си – твърд и омазан с кръв, в давещото се лице, докато застине неподвижна.
В спалнята Кристи лежи на леглото, вързана за краката му, ръцете ѝ са опънати нагоре, а в устата ѝ съм напъхал откъснати страници от "Венити Феър". Автомобилни кабели, включени към акумулаторна батерия, са защипани за двете ѝ гърди и бавно ги превръщат във въглен. Преди това пусках запалени кибритени клечки върху стомаха ѝ, а Елизабет, изпаднала в делириум от свръхдозата екстази, ми помагаше, докато не се прехвърлих на нея. Задъвках зърното на гърдата ѝ и изведнъж подивях, отхапах го и го глътнах. За пръв път забелязвам колко нежно е тялото на Кристи, по-точно – беше. Започвам да мачкам гърдите ѝ с щипци, съскам в лицето ѝ. Тя успява да изплюе хартията и се опитва да ме ухапе по ръката. Когато смъртта приближава, започвам да се смея. Преди да умре, тя се разридава, после очите ѝ се обръщат като в ужасен кошмар.
На сутринта установявам, че по неизвестна причина премазаните ръце на Кристи са се подули като футболни топки и пръстите не могат да се различат от дланта. Вонята от обгорения ѝ труп е убийствена и отварям прозорците, за да проветря стаята. Венецианските щори са изпръскани с мазнини от пръсналите се от електричеството гърди на Кристи. Очите ѝ са широко отворени и безжизнено изцъклени. Устата ѝ е без устни – черна дупка. Черна дупка има и там, където би трябвало да е и влагалището ѝ (макар да не помня да съм действал в тази област), под овъглените ребра се виждат белите ѝ дробове. Онова, което е останало от тялото на Елизабет, е скупчено в ъгъла на хола. Липсват дясната ръка и части от десния крак. Дланта на лявата ѝ ръка, прерязана в китката, лежи свита на умивалника в кухнята в малка локвичка кръв. Главата ѝ стои изправена на кухненската маса и окървавеното лице – дори с избодени очи и поставените пред тях тъмни очила "Ален Микли" – изглежда намръщено. Съзерцавам я до преумора, а въпреки че не съм спал тази нощ и съм напълно изтощен, имам делови обед в един часа в "Одеон" с Джем Дейвис и Алана Бъртън. Срещата е много важна за мен и трябва да помисля дали да я отложа, или не.
Разправия с педал
Есен е, неделя, около четири часа следобед. В "Барни" съм купувам си копчета за ръкавели. Влязох в магазина към два и половина след полузакуска-полуобяд с трупа на Кристи, втурнах се към централния щанд и казах на продавача:
– Трябва ми камшик. Без майтап.
Освен копчетата за ръкавели, купих куфар с двоен цип и найлонова подплата, старинна стъкленица за хапчета, украсена със сребърни орнаменти, старинна кутия за четка за зъби, четка за зъби и четка за почистване под ноктите с дръжка, наподобяваща черупка на костенурка. Вечерята снощи ли? Беше в "Плисък". Нищо, което си заслужава да се запомни: разводнен коктейл "Белини", втечнена салата от аругула, намусена келнерка. После гледах повторение на едно старо "Шоу на Пати Уинтърс", като мислех, че на тази касета има запис на мъченията и убийството на две момичета от агенция за компаньонки още от миналата пролет. Темата на предаването бе: "Полезни съвети за това как да направите домашния си любимец кинозвезда."
Читать дальше