Брет Елис - Американски психар

– Така ли ми се е сторило, или по масите наистина имаше златни рибки? – питам, докато търся в хладилника бутилка бяло совиньон и си разкопчавам тирантите "Брукс Брадърс". – Както и да е, мисля, че беше баровско.

Кристи е седнала на дългата и широка софа, далеч от Елизабет, която се протяга мързеливо.

– Баровско ли казваш? – провиква се тя. – Та там се храни Доналд Тръмп.

Откривам бутилката, оставям я на барплота и преди да потърся тирбушон, я поглеждам ядосано.

– Брей? Това саркастична забележка ли беше?

– Ха познай де – простенва тя толкова силно, че Кристи се сепва.

– Елизабет, къде работиш сега? – питам, докато отварям бутилката "Акация". – Не си ли в пласмента на "Поло"?

Елизабет изведнъж се оживява.

– Не ми трябва да работя, Бейтмън. Ти, господин Уолстрийт, най-добре знаеш какво е да не се налага да работиш.

Тя проверява червилото на устните си в огледалцето на минипудриера "Гучи". Както може да се очаква, то е изрядно.

Решавам да променя темата.

– Всъщност кой избра това място? – Наливам им вино, а на себе си "Джей енд Би" с лед и малко вода. – Ресторанта де.

– Карсън. Или пък Робърт. – Елизабет затваря пудриерата си и се втренчва в Кристи. – Наистина ми се струва, че те познавам отнякъде. Да не си учила в "Далтън"?

Кристи поклаща отрицателно глава. Часът е почти три сутринта. Начупвам таблетка екстази и наблюдавам как се разтваря в една от чашите с вино, която смятам да дам на Елизабет. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта обсъждаха как може да се помогне на хора с тегло над триста килограма. Запалвам лампата в кухнята, намирам още две таблетки от препарата в хладилника, загасям светлините.

Елизабет е двайсетгодишно маце. От време на време се снима за реклами на "Джордж Марчано". Произлиза от старо банкерско семейство в щата Вирджиния. Преди това вечеряхме с нейни приятели – Робърт Фарел, двайсет и седем годишен образ, чиято кариера като финансист е доста невзрачна, и Карсън Уитол, с която ходи Робърт. Робърт бе с вълнен костюм "Белвест", памучна риза "Шарве" с френски ръкавели, вратовръзка "Хюго Бос" от копринен креп с абстрактен десен и с тъмни очила "Рей-бан", които не свали през цялата вечеря. Карсън носеше костюм "Ив Сен Лоран Рив Гош" и диамантени обеци "Хари Уинстън". Вечеряхме в "Свободен оборот",новият ресторант на Атбърт Лайъмън в района Флатирън, после лимузината ни откара в "При Нел", където помолих да ме извинят и уверих разлютената Елизабет, че ще се върна скоро. Казах на шофьора да ме откара в квартала на проститутките, откъдето взех Кристи. Оставих я да ни чака на задната седалка в заключената лимузина пред бара, а аз влязох вътре и продължих да пия с Елизабет, Карсън и Робърт в едно от централните сепарета, празно поради липсата на знаменитости тази вечер, което е лош знак. Накрая към два и половина, когато пияната Карсън се оплакваше от голямата си месечна сметка за цветя, ние с Елизабет се чупихме. Тя бе толкова разстроена от някакви писания в новия брой на W, за които ѝ каза Карсън, че изобщо не се сети да попита какво прави в колата.

Докато пътувахме обратно към "При Нел", Кристи си призна, че все още е уплашена от предишната ни среща и че силно се колебае дали да тръгне с мен тази вечер, но парите, които ѝ предложих, бяха твърде много, за да ги подмине, а пък ѝ обещах, че няма да е като миналия път. Няколко глътки водка в лимузината и парите, които ѝ дадох като аванс – малко повече от хиляда и шестстотин долара, изглежда, разсеяха страховете ѝ и я поуспокоиха. Мрачното ѝ настроение ме възбуди, а тя замърка като котенце, щом ѝ подадох парите (шест стотачки, стиснати със сребърна щипка "Хюланс"), но след като я набутах в колата, се оплака, че може да ѝ се наложи хирургична операция след онова, което съм ѝ направил миналия път, или пък адвокат, при което веднага ѝ написах чек за още хиляда долара, без изобщо да се притеснявам, защото знаех, че никога няма да бъде осребрен. Сега у дома оглеждам по-добре Елизабет и установявам, че е доста надарена в гърдите. Надявам се, когато хапчето екстази започне да действа, да ги убедя да правят секс пред мен.

Елизабет разпитва Кристи дали познава някакъв дървеняк на име Спайси и била ли е наскоро в "О Бар". Кристи само поклаща отрицателно глава. Подавам на Елизабет чашата с бяло вино с разтвореното вътре екстази. Тя се е втренчила в Кристи, сякаш е паднала от Марс, и след малко започва да се прозява.

– Няма значение, и без това "О Бар" вече е западнал. Там е ужас. Ходих преди време на рожден ден на Малкъм Форбс. Ау, моля ти се, не мога ти опиша що за простотия. Тя гаврътва виното на един дъх и се намръщва. Сядам на един от столовете "Сотсас", изработка от хром и дъбово дърво, и се пресягам да поизправя бутилката с вино в кофата с лед върху масичката за кафе. Елизабет веднага посяга към нея и си налива втора чаша. Преди да донеса бутилката в хола, разтворих в нея още две таблетки екстази. Кристи е потисната, предпазливо отпива от чашата си и се опитва да не гледа в пода. Все още изглежда уплашена и намирайки мълчанието за непоносимо, пита Елизабет къде се е запознала с мен.